Езиковеди от България и чужбина изложиха свои доклади за появата на кирилицата, за нейното съхранение и утвърждаване. Те засегнаха теми за графичните знаци върху паметници. Значението на кирилицата за славянските народи също бе откроено. Проф. д-р Светлина Николова разви темата „Значението на кирилицата в контекста на средновековната писмена култура“. Необходимо е ясно и категорично да се отговори какво е било значението на кирилицата за славянската писменост и култура, посочи тя. Езиковедът открои, че няма лесен отговор на този въпрос, но по думите й е ясно, че приносът на кирилицата е огромен.
Проф. Николова подчерта, че кирилицата отговаря на съвременния на нейната поява основен принцип, възприет за азбуките на всички европейски и семитски езици по това време тогава – да се обозначават звуковете. Кирилицата е свързана с гръцката азбука и с глаголицата, добави тя. По думите й има приемственост. Кирилицата съхранява връзката си с предходните писмени системи, използвани в нея, при това, запазвайки отразяването на всички особености на старобългарския език, започнало още чрез глаголическата азбука, коментира проф. Николова. Добави, че тази приемственост не означава само подражание.
Проф. Николова обясни, че глаголицата възприема не само принципа на фонетична азбука, но прави и въведение – за създаването на азбука на книжовен език, който да се опира на жив, говорим език. Тя посочи и ролята на българските владетели за установяването на славянската книжнина в Европа.
Проф. д-р Мария Спасова говори за усвояване и „присвояването“ на старобългарското книжовно наследство. Ако България спаси от унищожение най-важните от глаголическите Кирило-Методиеви преводи, то Киевска Рус съхрани значителна част от старобългарското ни книжовното наследство и прие от България кирилицата за своя официална азбука, заяви в началото на изказването си тя.
Проф. д-р Славия Бърлиева изнесе доклад на тема: „Древна графична култура по българските земи – предглаголическите писмени знаци и системи“. В началото тя каза, че за повечето хора понятието писменост са знаците, които записват речта. „За нас е трудно да си дадем сметка, че писмеността е самостоятелна система от знаци, със собствена вътрешна логика и правила“, посочи езиковедът. „Когато говорим за нея в европейския западен контекст, автоматично приемаме за азбучна писменост, игнорирайки другите графични системи“, добави той.
Всички писмени системи с или без фонетична информация трябва да бъдат наричани писменост, подчерта проф. Бърлиева. Тя разказа, че по българските следи са запазени следи от най-ранните опити на човечеството за писмена комуникация. Проф. Бърлиева даде пример с Плочката от Градешница.
Проф. д-р Андрей Бояджиев представи доклада си „Ранната кирилица и датировката на старобългарските паметници“. Той акцентира върху трудността при датировката на кирилските паметници. Проф. Бояджиев каза, че се знае, че кирилицата е създадена някъде в край на XIX- началото на Х в. Самата кирилица отразява различни правописни графически решения, което много затруднява датировката на паметниците и връзката между ръкописното наследство. Писмото на епиграфските паметници не може пряко да бъде свързано с кирилските ръкописи, открои проф. Бояджиев.
Доклади за кирилицата изнесоха още проф. Барбара Ломаджисто от Италия, д-р Никос Мертзимекис от Гърция и проф. д-р Юрген Фуксбауер от Австрия.