Освен известните седем персонажи, създадени от Гуно през XIX век, режисьорът Огнян Драганов сътворява още 15 кукли, които допълват и нюансират най-популярната немска трагедия от Ренесанса, която не присъства често в репертоарния афиш на всеки голям оперен театър. На сцената има близо 200 артисти- оперни изпълнители, кукловоди, балет, деца.
След „Турандот“ това е втори опит за опера с кукли на Старозагорската трупа.
Великата утопия на Гьоте, създадена през XIX век, ни връща назад през XVI век, когато живее д-р Фауст, за да ни накара да повярваме, че в тунела на безкрая, който очаква всеки един от нас, минало и бъдеще се сливат в една светлина, оттук нататък животът и смъртта, реалното и въображаемото, високите и низките страсти, вече престават да бъдат схващани като противоречия, като борба, обясни пред БТА Денис Иванов.
За мен Мефистофел не е дяволът – олицетворение на злото, а умът и силата, дадена от Бог на човека, за да го приближи до себе си – за провокация, казва сценографът.
Фауст е вечната неудовлетвореност на човека от себе си, от живота си, от познанията си. От друга страна именно неудовлетвореността движи човека напред, самодоволството е неговата смърт.
В постановката на Огнян Драганов Маргарита не съществува, реално тя е творение на Дявола, тя изобщо не съществува в реалността.
Денис Иванов нарушава традицията и избира като визия футуризъм, но не пренебрегва готиката, наложена като изкуство през Средновековието. Новото в сценографското му решение е Дяволският прозорец, който ни води отвъд времето и пространството.
32-годишният Денис Иванов отбелязва с „Фауст“ десетата си постановка на старозагорска сцена и 20-ата в творческата си кариера на сценограф и художник на костюмите. Първата му премиера е през 2015 г.
Възпитаник е на проф. Светослав Кокалов и доц. Марина Райчинова от НХА, завършва и оперно пеене и оперна режисура в Музикалната академия „Панчо Владигеров“.
С премиерата на „Фауст“ на 17 ноември ще бъде открито 52-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора.
Следват въпросите за интервюто:
Г-н Иванов, популярни ли са по света оперните спектакли с артисти и кукли ?
-Не, това са бутикови представления, за по-големите театри това са още новаторски спектакли. Не познавам друга постановка на „Фауст“ с кукли.
Колко кукли създадохте, за да партнират на сцената на известните персонажи на Гуно ?
- Марионетният театър изисква изключителна прецизност и внимание към детайла, а също така на много специално отношение към движението на куклата, на начина, по който се отнасяме към материята.
Създадохме няколко вида кукли. Общият им брой е 15. Най-голямата е висока шест метра, това е най-зрелищната кукла. Има четири кукли – марионетни, известни от готическите катедрали, управляват се от кукловоди, това са осем актьори от Старозагорския куклен театър. Има и четири трикови кукли, те са двулицеви, от едната страна зрителят вижда ангел, а от другата дявол. Всеки човек може да бъде ангел, но може да бъде видян и като дявол.
Шест джуджета, възпитаници на Детско-юношеската школа към Старозагорската трупа, ще се включат в класическия сюжет. Те са заимствани от немската митология, главите и дрехите са на възрастни, а телата – на деца.
Куклите се изработват в ателието на Старозагорския куклен театър по проекти на проф. Васил Рукоманов и Силва Бъчварова, мои преподаватели от НХА, към които изпитвам респект. Новите персонажи, елемент на марионетния театър, дават естетическия тон на постановката. Това е вторият подобен опит в българската сценография.
Каква е основната идея на спектакъла ?
- Тонът дава режисьорът Огнян Драганов, но сценографията облича неговата фантазия в материалност и визуализира неговите идеи.
Лично за мен е важно нашият спектакъл да бъде приет като миг от смъртта на един човек. Душата напуска тялото. Следва пътят към отвъдното. Това е моята интерпретация на декора. Традициите в спектакъла на Гуно е да бъде представен в мрачни и тъмни тонове. Нашият спектакъл е решен визуално в светли тонове. Представете си мъртвешка светлина. Избрах за основен цвят светлосивия и неоново осветление - светлината на отвъдното.
Декорът е тунелът към отвъдното, отвъд материалния свят, и този коридор ни отвежда към други девет – тези, които са известни като деветте кръга на Ада. Пътят на душата е издигане към по-високото и пречистване. Използвал съм целия обем на сцената – максималната дълбочина и широчина.
Като стилистика избрах визуалния език, като визия - футуризъм. Действието се развива в неопределеното бъдеще. И в същото време продължавам да се придържам към архитектурата на готиката и най-популярната й характеристиката – вертикала. Коридорите създавам на база тези елементи. Формата е важна. Всичко е заострено и гледа нагоре. Това е естетиката на готиката, продиктувана от стремленията на високото, към небето, към съвършенството.
В тази оперна класика как виждате тримата основни персонажи – Фауст, Мефистофел и Маргарита ?
- За мен Мефистофел не е дяволът – олицетворение на злото, а умът и силата, дадена от Бог на човека, за да го приближи до себе си – за провокация.
Моят Мефистофел е по-човечен, по-семпъл. Това е човек с чувство за хумор и изключителна интелигентност, и жесток манипулатор. Красив и интелигентен мъж на средна възраст, но не с агресивен грим и костюм от наложените щампи на образа. Идеята е да представим човешките му качества и неговите земни дела. Той не е вълшебен по време на целия спектакъл. И най-важното – изглежда напълно обикновен.
Фауст е вечната неудовлетвореност на човека от себе си, от живота си, от познанията си, от любовта си. От друга страна именно неудовлетвореността движи човека напред, самодоволството е неговата смърт.
В постановката на Огнян Драганов Маргарита не съществува, реално тя е творение на Дявола, тя изобщо не съществува в реалността.
Как костюмите са проектирани в този нов и нетрадиционен спектакъл на „ Фауст“ ?
- С режисьора Огнян Драганов извадихме сюжета от реалното време. Историята …. е вечна и тя се повтаря. Има едно преплитане на минало и настояще. Решението на проектите за костюми е в стил „късна готика“, която е безкрайно осъвременена.
Старият Фауст живее днес и Мефистофел иска да го върне в младостта му, предлага му живота преди няколко века. Едно пътуване във времето. Важно е да подчертаем на сцената света, в който попада младият Фауст - това е един илюзорен свят. Картината изглежда иреална. Публиката разбира, че това е илюзия и това е най-интересната съвместна идея с режисьора Огнян Драганов.
По сюжет Фауст попада на градско веселие, на площада пред Църквата, и всички тези младежи са копие на Фауст и Маргарита, всички са еднакво облечени. Двамата основни герои са в отделни цветове.
Дрехите на хора са решени в сладникаво коралово, неестествено нежно.
Фауст и Маргарита са в огненочервено – цвета на Мефистофел. Моята идея е да загатнем, че днес в XXI век, съвременните проблеми са свързани с унифицирането на хората, изчезване на личностите. В постановката на Огнян Драганов Маргарита не съществува, реално тя е творение на Дявола, тя изобщо не съществува в реалността.
При всички женски персонажи има по един моден аксесоар – Дяволски прозорец. И хорът, и Маргарита, са облечени с горна рокля, върху която има големи разрези, и втора под нея, която описва тялото. Този силует крие фигурата на жена, спазва се натрапения от Църквата канон, но дръзките девойки искат да се представят и в по привлекателен вид, за да се харесат…
Моят стремеж беше да покажа лукавостта на Мефистофел и неговите жертви – Фауст и Маргарита, всеки един от тях трябва да премине по пътя на съблазънта и изкушението.
Важно е да отбележа, че балетът, куклите и децата имат съвременни костюми, които напомнят XXI век. Те са проводникът на Фауст и неговият път обратно назад във времето - дясната ръка на Дявола води натам.
Образът на Мефистофел е яркият персонаж, носи цялата драма… Може би не съм прав, но за първи път в историята на „Фауст“ ще има точно такава интерпретация. Мефистофел е хамелеон, за него има четири костюма, които нямат нищо помежду си. Той се появява в такъв облик, за да има усещането за тях. Първият – като Господ, вторият – като един от войниците, третият – като студент и четвъртия – като свещеник, който изповядва Маргарита.
Така оставаме верни на въпроса, който задава Гьоте – Има ли Дявол и Господ ?
Ролята на Мефистофел е поверена на двама баси – Юлиан Константинов и Ивайло Джуров. Те трябва да изиграят стремежа му да приласкае и да се представи такъв, какъвто искат да го видят.
За ролята на Маргарита са избрани сопраното от Косово Беса Лукич и Тамара Калинкина, солист на Киевския оперен театър, и Емилия Иванова от трупата на Старозагорската опера.
Тримата мъже, на които са отредени от режисьора поддържащите роли, имат еднакви костюми, разчупен силует, но разноцветни гарнитури с фолклорни мотиви от Германия. Описваме немски сюжет.
Ново време, нови материи за дрехи. Какъв е изборът Ви като художник на костюмите ?
- Може би, за Вас ще бъде интересен фактът, че всички дрехи са ушите от една материя- американски сатен. С това искаме да подчертаем абсолютното унифициране на основните персонажи и големия проблем на нашето съвремие - изчезването на личността.
Костюмите са акцент върху психологическите преживявания на героите и личните им драми. Платът е един и същ, но цветовете са различни.
Всички са изработени в ателиетата на Старозагорската опера. Броят им е 250. Хорът се преоблича три пъти и има три вида шапки - първо като студенти, второ – като църковни служители и накрая – като съдии.
Гуно предлага много емоционален музикален финал, пропит с дълбока скръб. Къде ще ни отведете ?
- В нашия финал Фауст и Маргарита са изправени в съдебна зала, в която заседава Вселенският съд и всеки един в нея, които са се срещнали по идея на Дявола, се превръща в техен съюзник. И така се задава въпросът – кой, кой е, в този спектакъл на провокацията ?
В тунела на отвъдното зрителите ще видят студенти с приказни костюми, момичета с еднакви тюлени плитки, изплетени от кристали, съдиите са облечени в съвременни тоги, но в бяло, червено и черно, за ярък контраст.
Всички заедно трябва да се вмъкнат в Дяволския прозорец, за да заминат за отвъдното.
Какъв сте като сценограф във „Фауст“– мечтател или реалист ?
- Аз съм част от постановъчния екип на „Фауст“ на режисьора Огнян Драганов. Нашата идея в диалога ни със зрителя е светлината и надеждата. Сцената е олтар, на който виждаме истинския живот.
Споделям усещането, че съм реалист, защото това е условен декор, който има нещо общо с непосредствената реалност. За мен няма нищо по-интересно и вълнуващо от реалността. Но тя носи и белега на това, което мисля и живея. А съм позитивен човек, който може да се определи и като мечтател.