Тя допълни, че България очаква от Северна Македония ускоряване на този процес, както и на работата на съвместната историческа комисия. Българският вицепрезидент подчерта, че според нея вече има добър контакт между двете страни в тази комисия и изрази надежда един ден всички недоразумения по отношение на историята да бъдат изгладени. „Ние тук на Балканите имаме общо бъдеще и това е нашето европейско бъдеще, а всичко останало може и трябва да бъде разрешено”, посочи Йотова.
На въпрос, свързан с културните клубове в България и Северна Македония, които и в двете държави бяха приети като провокация, което от своя страна подхранва език на омразата, Йотова уточни, че предпочита да коментира този въпрос „само когато става дума за ниво институции на двете държави”. Тя поздрави политиците в Северна Македония, които осъдиха и палежа на културния клуб „Иван Михайлов” в Битоля, и посегателствата срещу всички други културни клубове, и изрази надежда скоро виновните да бъдат наказани.
„За клуба в Благоевград вашите власти казаха, че това е частна инициатива и това ни стига. Стига да не се подклажда омраза и нова конфронтация между двата народа и спазвайте всички закони и правила. Това, че някои хора са решили да отворят собствен клуб, за да развиват своята дейност и ако този клуб служи за добрите отношения между двете страни, това може само да ни радва. Но, за съжаление, случаите на поругаване на светини, на паметници отново зачестиха тук, в Република Северна Македония. За нас е много важно, след „френското предложение” и подписания протокол, да бъде ясно, че Договорът за добросъседство между двете страни вече не е само договор между две държави. Той е част от европейското законодателство и за това дали се изпълнява или не наблюдаваме не само ние в България, но и колегите от Европейската комисия, от европейските институции. Така че процесът на присъединяване на Република Северна Македония до голяма степен зависи от изпълнението на протокола и договора”, посочи Йотова.
Като вътрешнополитически въпроси за Република Северна Македония -„суверенна държава и суверенни институции, които сами трябва да решават тези вътрешни проблеми”, определи вицепрезидентът твърденията на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ и Левица, които заявиха, че не биха гласували промени в конституцията за вписване на българите в преамбюла й.
„Не мога да давам предписания нито на опозицията, нито на управляващите. Като държава-членка на Европейския съюз от петнадесет години, ние извървяхме много труден път в нашия преговорен процес и сме готови да помогнем на нашите колеги от Република Северна Македония във всеки момент, когато имат затруднения. Когато се изпълнят условията, поставени от Европа, за нас това е сериозна стъпка по пътя към присъединяването, но трябва да е много ясно – там, където започват да се нарушават човешките права, там свършва Европа”, каза Йотова, припомняйки, че именно България, по време на председателството й на Европейския съюз, е поставила бъдещето на Западните Балкани като основна тема.
„Пак ще кажа, нашето дълбоко убеждение е, че всички страни от Западните Балкани един ден трябва да бъдат в европейското семейство. Знаете ли колко проблеми между нас ще отпаднат? Няма да има граници, ще има свободно движение на хора, които ще могат да избират къде да работят според професията си. Връзките ще са още по-тесни и тогава, съвсем естествено, особено следващите поколения, ще знаят, че когато живеят в мир и разбирателство е добре за всички. България повдигна и върна темата Западни Балкани в европейската политика, това е нашето желание. В същото време имаме едно условие и то е, че ако вървите към ЕС, трябва да изпълните всички критерии, както всички държави. Пожелавам на колегите политици от всички политически партии в Република Северна Македония, от всички институции - много работа и много кураж, за да бъдат изпълнени тези условия, защото не е лесно, но заедно можем да преодолеем тези трудности и един ден вашата страна ще бъде, защо не, 28-ата страна-членка на Европейския съюз”, посочи Йотова.
Вицепрезидентът Илияна Йотова беше в Северна Македония на Архангелова задушница, където заедно с българска делегация отдаде почит на военното гробище в село Цапари, където са погребани 214 български воини. Преди това тя участва в откриването на изложба за 125 години от съществуването на консулската служба на България в Битоля. Това е най-старото българско консулство.