Образец на старата охридска архитектура, триетажната сграда е построена от двамата братя Анастас и Ангеле като двойна къща на двамата братя. Първоначално е била построена на два етажа, но след като през 1861 г. е опожарена и изгоряла до основи, две години по-късно е възстановена от Анастас и най-големия син на Ангеле – Константин, като е добавен още един, трети етаж, т.нар. ширван.
На приземния етаж са изложени епиграфски паметници от Охрид и околностите, както и други ценни експонати. В едното крило на първия етаж има мемориална експозиция, посветена на Робевци, първоначалните собственици и строители на къщата, а в другото крило етнографската изложба е стилно подредена в красиви витрини. На втория етаж, в двете крила на тази двойна братска къща, се намира археологическата експозиция със "Златната стая", а третият етаж е така нареченият ширван или охридската резиденция, където сеа изложени най-добрите образци на резба, изработена от известните охридски майстори от прочутата Охридска резбарска школа, която вече не съществува.
Къщата на Робевци, музей в Охрид вече 72 години
В продължение на 72 години тази къща, която пленява с красотата си, е Музей на Охрид, тоест след Втората световна война, през 1945 г., е защитена като културно-исторически паметник, а пет години по-късно е открит Музей. През 1953 г. сградата е национализирана и предадена на Института за защита на паметниците на културата и Народния музей в Охрид за постоянно ползване.
Развеждайки ни из музейните експозиции, Атанас Кипров, екскурзовод на музея, ни разказа за родословното дърво Робевци и ни показа етноложката експозиция с изложените предмети. Повечето от изложените предмети първоначално са били собственост на членове на фамилията Робевци, особено на доктор Константин.
„Робевци са богат род от Охрид, който според някои изследователи се споменава от 1379 г. на надгробен камък в църквата „Света Богородица Перивлепта“. Те обаче са по-известни от времето на Стефан Робев, който е основател на търговската фирма, с която е придобил голямото богатство. Той основава търговско дружество в края на 18 и началото на 19 век, което се разширява от синовете му Анастас (в някои източници се споменава като Атанас) и брат му Ангел и техните синове. Фирмата е с основен предмет на дейност производство и продажба на кожи. Малцина знаят, че Охрид е своеобразен кожарски и кожухарски център през 19 век в тази част на Балканите и в Македония. Заедно с Костур, в Северна Гърция, са двата основни центъра на кожарството в областта Македония. Тази традиция все още се пази в Костур, а в Охрид отдавна вече никой не се занимава с този занаят ,разказва Кипров.
В Охрид отдавна няма потомци на Робевци
Последните потомци на рода Робевци вероятно са се изселили в периода между Балканската и Първата световна война. Днес, както посочи Кипров, фамилията има реки потомци в Скопие, най-малкият е роденият през 2013 г. Иван Робев. Има ги в Белград, в Лерин, където носят форма на фамилното име Роби. Има ги и в България, в София, както и в Холандия.
„Потомци на семейството от време на време посещават къщата. Искат да чуят историята на Робевци, а и ние ги питаме имат по-добри познания за фамилията“, казва Кипров.
За фамилията се знае, че са известни не само като търговци, но и с това, че от тях са произлезли редица интелектуалци и високообразовани хора.
„Най-големият син на Ангел - Константин е първият доктор на медицинските науки в Охридско-Битолския край. Той получава докторската си степен във Виена през 1841 г., а брат му Ефтим (който умира много млад, без да остави потомство), получава докторска степен в Лайпциг, Германия, където известно време е асистент. Голям брой интелектуалци произлизат от това семейство през 19 век, когато Македония е част от Османската империя. Респектиращо, те освен пари притежаваха и интелект. Голяма част от техните потомци са доктори по медицина или други науки, допълва Кипров.
Синът на Анастас, Димитър, пък е първият депутат в османския парламент през 70-те години на 19 век, народен представител от Македония от тези краища. Той беше известен като голям лобист за независима Македония, но за съжаление лобистките му усилия не дадоха резултат през този период.
Изложените предмети са оригинални от фамилията Робевци
Всички предмети в музейната експозиция са оригинални, от рода Робевци. Някои са дарени на музея, а други са откупени през 90-те години.
„Интериорът е характерен за османския период. Вградени дрешници, т.нар долапи, декоративни ниши, бутилки за напитки, стенопис или фреска, изписана при преустройството на къщата през 1862 г. (на нея пише) от известния Дичо Зограф, работил тогава по декорирането на църквата „Св. Никола Геракомлия“ в Охрид, която е близо до къщата на Робевци. Всяка стая има отделна камина“, обяснява Кипров.
В другата част на къщата, т.е .в Музея, е етнографската експозиция с предмети от Охрид и Охридския край. Във витрините са показани накити, филигранни изработки, части от носии от охридското и дебърското поле, както и известните градски облекла алатурка и алафранга. Посетителите могат да видят и мостра на сребърна пафта, украсена със седеф и охридски перли.
Най-горният, трети етаж или както са го наричали ширван, свидетелства за някогашната Охридска резбарска школа и показва най-добрите образци на резба, дело на прочутите охридски майстори.
Това е новината на деня в Република Северна Македония, избрана от Медийната информационна агенция /МИА/ за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Република Северна Македония да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт без промяна с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.