Освен да пазят личното достойнство на своите персонажи, авторите трябва и да представят своите визуални коментари безпристрастно, допълва Цветков. На 10 ноември той открива експозицията „Проверка на зрението“ в галерията на ул. „Шипка“ 6 на Съюза на българските художници (СБХ). Това е първата му самостоятелна изложба в България, уточняват от СБХ. В нея авторът представя над 200 шаржа на герои от различни области и времена.
Заглавието на изложбата кореспондира с формата на представените произведения, които карат посетителите да се чувстват като на преглед при очен лекар, казва Цветков. Той допълва, че проверката на зрението трябва да е свързана не само с това как, но и какво виждаме.
Откриването на експозицията е броени седмици след участието на художника във Фестивала на карикатурата в Галуей, Ирландия. На форума той е единственият автор от Източна Европа, като подрежда свои произведения редом до карикатуристи от Португалия, Италия, Англия и др. Сред темите, засегнати в представените творби, са тези за пандемията, войната в Украйна и Брекзит.
Г-н Цветков, какво е мястото на България в световната карта на карикатурата, в контекста на участието Ви във Фестивала на карикатурата в Галуей?
- България винаги е имала добри карикатуристи. Имам впечатления от карикатурата в световен мащаб, но ми е трудно да дам точен отговор. Ако разделим условно Европа на Западна и Източна, както винаги се дели, западните карикатуристи предпочитат повече вестникарската карикатура. Рисуват линеарно – с линии, с много балончета и текстове. Тези характеристики са присъщи и в САЩ.
В източната част, ние, бившите соцстрани и по света - Турция, Иран, Русия и Китай, е разпространена по-философската карикатура. Карикатурата, която е изработена с повече художествени средства. Например, с цвят, с различни видове бои, с мултимедии, компютърни графики и др. Правят се неща, които стоят по-плакатно и говорят на по-общочовешки теми като екология, любов и т.н. Не, че ние нямаме добри политически карикатуристи. Това е разликата, която винаги съм усещал между нашата и тяхната карикатура.
Западът има големи традиции в карикатурата. Франция и Англия имат велики майстори, още от началото на 19-и век, които са проправили пътя на карикатурата. А нашата карикатура е на 140-150 години. Първият, който е рисувал карикатури в български вестници - „Будилник“ и „Тъпан“ на Ботев - е полският мигрант в Румъния - Хенрих Дембицки. Работил е явно под влиянието на Ботев и се води първият български карикатурист, макар че е поляк. Сред големите имена в българската карикатура са Александър Божинов, който я поставя вече на професионално ниво, Александър Добринов, Александър Жендов, Райко Алексиев, Илия Бешков, Борис Ангелушев и др.
Ние винаги сме имали силна карикатура. След 10 ноември вече се разви и рисуваната политическа сатира. Има възможност да се рисува с определени персонажи. Може да нарисуваш всеки – от президента до домоуправителя на входа.
По какъв начин реагират на нарисуваното героите във Вашите карикатури?
- Има политици, които са по-широкоскроени и които даже си колекционират. Например, Симеон Втори си колекционира. Бившият омбудсман Константин Пенчев си беше направил зала, в която събираше подарени карикатури. Той е голям любител на карикатурите, включително на такива, в които е герой.
Александър Томов пък се е оплаквал, че съм го нарисувал с недостатъчно дълги панталони – между обувката и панталона се виждали чорапи. Бойко Борисов се е обаждал в много редакции през първия си мандат. Дори с него започва изложбата ми. Направил съм му голяма стояща фигура от кашон и той ще бъде като уредник на изложбата и ще насочва хората откъде трябва да минат.
Тъй като изложбата се казва „Проверка на зрението“, картинките ще бъдат от едната страна много големи и ще намаляват към другия край на залата. Това е шега със зрителя – както при очния лекар затваряме едното око и гледаме знаците.
Имаме ли нужда като общество, в по-философски план, да проверим своето зрение?
- Да, вложил съм двоен смисъл в това заглавие – важно е не само как виждаме, но и какво виждаме. В изложбата са включени само портрети, но са свързани с конкретни събития. И всеки човек има отношение към тях. Да, смятам, че от време на време имаме нужда от проверка на зрението.
Карикатуристът коментира постоянно. Ние имаме наши позиция и убеждения, както всички хора. В повечето пъти обаче като карикатурист трябва много безстрастно да коментираш събитието. Дори да мразиш героя на карикатурата си или да ти е много симпатичен, трябва да си безстрастен. Да отсееш това, което те вълнува в момента в неговите действия и поведение.
Какви теми Ви вълнуват днес като артист?
- Войната в Украйна рисувам, плюс ежедневни неща, които винаги са свързани с политика. Обществените и битовите проблеми са свързани с политиката, защото те трябва да бъдат решени от политиците. Дали ще се извози боклук или някой е нахапан от куче – такива на пръв поглед дребни теми също са важни за хората, защото те живеят с това. Те не живеят с лозунгите тим „Да спрем мафията“ или „Не на задкулисието“. Да, те ходят да протестират, но лозунгите не решават нищо, защото мафия и задкулисие винаги ще има. Интересуват се по-скоро от това, което ежедневно им трови живота.
Транспорт, инфраструктура, кражби, престъпност – такива теми също ме вълнуват. От друга страна, понеже участвам в конкурси в чужбина, там темите са общочовешки и вечни – любов, мир, екология, космос и др. Стремя се да поддържам и двата клона – и политическия, и по-общочовешкия.
Тази година в Габрово, когато спечелих наградата „Златен Езоп“, темата беше за екологията. Това е вечна тема, която не отминава. Войната в Украйна ще отмине, пандемията ще отмине. Даже аз имам много карикатури, които пазя от миналото, които сега като ги прегледам не помня за какво са, какво е било събитието. COVID-19 все пак е по-трайна тема, защото за съжаление продължи две-три години, войната също ще е дълго коментирана. Но когато правя карикатура за събития, свързани с нечие посещение или гаф, след пет или десет години не се помни за какво става въпрос.
А има ли теми табу?
- Няма. Всичко може да се рисува, стига да се направи артистично, без да се обижда директно персонажа. Личното достойнство на човека или обекта – било то църква, правителство или друго - трябва да се пази. По този начин пазиш и своето лично достойнство. Ако изпаднеш в други крайности, си клозетен художник.
Защо казвате, че човекът обича да вижда властимащия "изкарикатурен"?
- Това е неговото малко лично отмъщение. Конкретно ние, българите, си мълчим по протести, на държавно и партийно равнище, а обичаме вечер на салатка и ракийка да теглим по една майна на когото видим по телевизията. Но това нещо не се чува никъде, не ти помага. И когато видим тези хора окарикатурени и омаскарени на обществено място – на изложба или на страниците на вестник или списание, го чувстваме като малко лично отмъщение, като малък гъдел. Така и други ще видят, че този е маскара. Затова, според мен, хората обичат да гледат карикатури, особено политически.
Какво е мястото на карикатурата в процеса по формиране на обществен дебат?
- Надявам се да е значимо, но ми е трудно да определя. Всички гледат карикатури. Това е най-лесно. В едно издание – сайт или вестник – карикатурата се отличава, защото е само една. Тя е визуално изкуство и внушението е директно. Текстът трябва да го прочетеш, за да разбереш тезата. Но добрата карикатура я разбираш веднага.
На фона на намаляващия брой печатни издания, какво е бъдещето на жанра?
- Карикатурата е жива. Не вярвам печатните издания да умрат. Може техният брой да намалее още, но карикатурата винаги там ще стои със сигурност. Опасното по-скоро е, че няма карикатуристи. Младите не теглят към този занаят, понеже няма пари в него. Но дори и вестниците и списанията да си отидат, карикатурата ще си намери мястото в сайтове, а всеки автор може да се представя свободно и сам чрез социалните медии. В телевизията също вече има такъв подраздел на раздвижена, анимирана карикатура. Карикатурата ще я има, защото има нужда от нея.
Ивайло Цветков е роден през 1964 г. Завършва Националното училище по приложни изкуства в Троян, специалност „Керамика“. Работи като художник в периодичния печат – във вестниците „Пардон“, „Дума“, „Република“, „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, Eurosport, сп. „Тема“. В периода 2016 – 2020 г. е секретар на секция „Карикатура“ в СБХ. Членува и в международни асоциации на карикатуристи като FECO, Cartooning for peace и Cartoon movement. Бил е председател и член на жури в карикатурни конкурси в България, Сърбия, Република Северна Македония, Италия, Франция, Словакия, Румъния, Русия, Иран, Полша, Турция, Белгия, Украйна.
Има над 130 награди от международни конкурси на карикатурата. Негови самостоятелни изложби са представяни в Осиек (Хърватия), Сургут (Русия), Прешов (Словакия) и Виница (Република Северна Македония). Има две книги с карикатури, издадени през 1996 г. и 2016 г. Ивайло Цветков получи Голямата награда за карикатура „Златен Езоп“ на 25-ото международно биенале на хумора и сатирата в изкуството в Габрово (2022).