Данните на ИФС-БАН показват, че висшистите сред мъжете у нас са 23,8 процента, докато относителният дял на жените с висше образование е 32,1 процента.
Делът на мъжете със средно специално образование е 31,3%, а при жените този дял е 22,1%.
У нас 28,1 на сто от мъжете са със средно общо образование, а за сравнение при жените този дял е 33,7 на сто.
С основно образование са 15,0% от мъжете в България, докато при жените този дял е 11,4%.
С начално образование са 1,8% от мъжете, а при жените този дял е 0,8%.
Любопитен детайл е, че несемейните сред мъжете у нас са 26,6 процента, докато при жените този дял е 18,8 процента, което е индикация, че при мъжете по-силно е развит стереотипът за необвързаност със семейство, подчерта проф. Ченгелова.
Изследванията показват, че мъжете и жените са различно представени според трудовия си статус. В условията на пазарно ориентираното българско общество, мъжете по-често от жените влизат в ролята на работодатели, но и на самонаети лица.
Данните сочат, че мъжете работодатели са два пъти повече от жените работодатели: работодателите сред мъжете са 6,2%, а при жените този дял е 3,6%.
Мъжете формират по-висок дял (16,0 на сто) в сравнение с жените (12,7 на сто) от самонаетите лица.
Близки са дяловете мъже и жени сред наетите лица, съответно 48,4% и 50,7%.
Жените имат минимален превес сред държавните служители: делът на мъжете е 3,6 процента, а делът на жените е 4,0 процента.
10,3 на сто от пенсионерите у нас са мъже, а пенсионерите сред жените са 13,5 на сто. Това е свързано основно с тенденцията за по-високата продължителност на живота при жените, каза директорът на ИФС-БАН.
Проф. Ченгелова съобщи, че през 2021 г. 33,6% от мъжете са извършвали допълнителна работа, в добавка към основната им работа, а при жените този дял е 21,9%, като причините за извършване на допълнителна работа са предимно финансови. Тези данни подсказват, че когато в семейството възникват финансови проблеми, много е вероятно тежестта да падне върху мъжете, които се ангажират с допълнителна работа, за да подсигурят близките си.
Директорът на ИФС-БАН отбеляза, че мъжете са по-склонни към рисково поведение и това ясно се вижда при намирането на работа. Данните показват, например, че през 2021 г. 28,6% от мъжете са работили без договор, докато при жените този дял е 21,2%.
В същото време, мъжете и жените имат еднакво висока толерантност към практики, при които легитимният елемент на наемане се допълва от нелегитимен момент: през 2021 г. 30,9 процента от мъжете са работили с договор с фиктивни клаузи (наличие на трудов договор, но заедно с това доплащане "на ръка" на необлагаема сума). При жените този дял е 26,3 процента.
Оказва се също така, че мъжете три пъти по-често (17,6%), отколкото жените (6,6%), са работили при вредни и опасни условия на труд. Имат се предвид такива браншове, като строителството, добива на въглища, металургията, производството на неметални минерални изделия, стъклолеярството и други.
Данните на ИФС-БАН показват, че 28,5 процента от мъжете са склонни да дадат или да получат подкуп. Сред жените този дял е 19,4 процента.
Мъжете в по-висока степен (28,7%) са склонни да укриват данъци, отколкото жените (19,5%). Това е потвърждение както за по-хазартното поведение на мъжете, така и за по-високата им склонност да нарушават правилата, коментира проф. Ченгалова.
Тя отбеляза, че 33,0% от мъжете са напълно съгласни с максимата "по-добре беден, отколкото мошеник". За сравнение, 46,3% от жените изцяло подкрепят тази житейска максима.
41,6 процента от мъжете прилагат в живота си максимата "ако нещо ми пречи, намирам начин да го променя в моя полза", докато мислещите по този начин сред жените са 30,8 процента.
40,6% от мъжете вярват и прилагат максимата "пътят към целта не е важен, важното е целта да бъде постигната". При жените този модел на поведение са прилага от 34,6%.
Два пъти повече мъже пенсионери (63,1%) у нас се интересуват живо от политика и са гласували при парламентарните избори през 2021 г., съобщи директорът на ИФС-БАН. Обяснението е, че макар и да са навлезли в "златната възраст", мъжете желаят да бъдат съпричастни с политическия живот на страната, докато при жените пенсионери липсват такива амбиции, обясни проф. Ченгелова.
Тя каза, че при младите хора (до 24 години) тенденцията е точно обратната - младите жени два пъти по-силно от мъжете се интересуват от политика и са гласували през 2021 г. Обяснението е, че младите мъже си поставят като основен приоритет реализирането в професионалната сфера, включително и печеленето на пари, което им гарантира завоюване на по-висок социален и жизнен статус, и разширява възможността за създаване на семейство. С напредването на възрастта мъжете започват да развиват афинитет към политиката и тяхната политическа активност се увеличава, за да достигне апогея си в "златната възраст", обобщава проф. Емилия Ченгелова.