Аз съм от децата на тези евреи, които са спасени от България по времето на Втората световна война. Предадената ми памет е много важна и много силна за мен. Законът за защита на нацията, който приема българската държава тогава, лишава баба ми и дядо ми от работа и от удобството на дома им, майка ми – да продължи образованието си, каза главният редактор на вестник „Еврейски вести“ Михайлина Павлова.
Тя сподели още, че семейството ѝ е било заклеймено с жълтата звезда на ревера, а имената им са сменени, за да няма съмнение, че става дума за евреи. „Изселени са като всички софийски евреи и евреите от големите градове, в нашия случай – еврейският квартал в Добрич, превърнал се в гето, където се спазвал стриктен вечерен час само за евреи. Това се случва и в другите градове“, разказва още Михайлина Павлова.
Тя каза, че баба ѝ и дядо ѝ трудно се връщат към живота си след 1944 г., но се връщат и остават в България. Семейството ми не ми предаде и капчица стаена у тях обида, посочи още Михайлина Павлова. „Във времето се научих да мисля като тях, защото наред с държавните закони и държавната репресия е имало и друга страна на тази история – подкрепата на българите към онеправданите им колеги, приятели и съседи“, подчерта тя.
Страхувам се от надигащия се национализъм, който безпроблемно се настани в българския парламент, който тропа с крака, извисява глас и иска нови правила. За това, което се случва, сме виновни всички – и политиците, и обществениците, и учителите, и журналистите, посочи Михайлина Павлова.
Честванията от спасяването на българските евреи вървят ръка за ръка с почитането на паметта на онези над 11 000 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. Ако не мислим за тях със сведени глави, значи има опасност да попаднем в графата на онези, които искат да бъде пренаписана историята – световна тенденция, посочи още Михайлина Павлова.
Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с "Аурубис България", Пощенска банка и фирма "Димитър Маджаров-2".