По думите им настоящата експозиция е като завръщане на извършителя на местопрестъплението. Възпитаник на НХА в областта на текстилното изкуство, авторът се завръща в момента, когато отбелязва своя юбилей. "Това обаче не е традиционна ретроспекция, която, несъмнено, би изисквала повече пространство, а добре обмислен преглед на житейското му творчество. Характерното е, че творбите са създават в отворени цикли, които се развиват във времето, кръстосват се или се поглъщат взаимно", коментират от НХА.
"Моето творчество е диалог с материала и заобикалящата среда. Търсенето, изследването на материала (текстил, хартия, метал и пръст), процесът на създаване и създаването на основния, матричен материал на едно произведение на изкуството имат важно място за мен. Текстилният материал ми носи опит от изследването на връзката между изкуство и живот. Създавам сблъсък на традиционните форми на изкуството с по-широкия контекст на заобикалящата среда. Проверявам техния потенциал в процеса на създаване на основната част на творбата", казва Мирослав Брош.
Произведенията обаче не са създадени само в рамките на взаимоотношения и намеси; много от тях са резултат от сътрудничество и са остатък от участието на други хора, допълват от НХА. Рамката и основата на настоящата инсталация е земя (пръст), събрана и дарена от хора и оттук, София. Земята от конкретно място се превръща в рамката, в която се преплитат няколко произведения, свързани с най-обширния и дълготраен цикъл на автора "Даряване на земята" (от 1991 г. насам).
"Основната инсталация се допълва от други произведения и цикли, които също подчертават процесния характер, участието и концептуалния подход при работата с материали и техники. Текстилът се появява в много творби като съществена тяхна част, но преди всичко присъства в цялото творчество на Мирослав Броош, като специфичен начин на създаване – като начин на мислене, който свързва процеси, материали, хора и събития в тъканта на споделено преживяване", разказват от НХА.
"Текстилът е живот. Той ми въздейства със своята естественост и широкоспектърност, като нещо истинско, материално, но и разбира се човешко. Не свързвам текстила, тъканта, само с тъкане, шиене; за мен това е ризоматично групиране на събития, действия и преживявания. Така, такава субстанция няма запазено място само на повърхността. Тя става обект на сплитане и разтягане на връзки и среди, на корелация между публично и лично. Това е мултимедийна среда", казва още Мирослав Брош.