Котелът с диаметър около 30 сантиметра е сред от най-значимите открития, тъй като освен, че е изцяло запазен, той може да бъде отнесен към определен етнос, който го е използвал, в случая това са печенегите. Този тип съдове са рядко срещани и са характерни с това, че дупките, където се е прокарвало въжето, за да виси над огъня, са от вътрешната страна, за да го запазят. От съда са взети проби, които ще бъдат изпратени за анализ в БАН, за да се установи с какво са се хранили хората, обитавали по това време крепостта, каза Петракиев.
Археологът посочи, че проучванията през тази година са интересни, защото са обвързани с интердисциплинарни изследвания. Взети са над 100 проби за археоботаника, за да се идентифицира какви семена е имало през 13 век в жилищата и ямите, какъв тип е била фауната от този период, предоставени са проби от животински кости, както и откритите антропологични находки, които след анализ ще дадат представа на учените какви хора са обитавали крепостта. Взети са и близо 30 проби от елинистическия период от 2- 1 век преди новата ера, като идеята е там да се направи поленов анализ, уточни Петракиев. Това е важно, защото за археологията са нужни данни, които могат да се ползват за сравнение и за доказване на научните хипотези.
Едно от предположенията на учените е, че в крепостта и около нея са водили уседнал живот различни племена, сред които печенеги и кумани, които са били част от средновековната политическа карта в България, а намерените находки и в крепостта и източно от нея, където се намира голям некропол, показват, че теренът е бил гъсто населен през 13 век, каза той.
При разкопките са установени над 200 монети и керамика, били в употреба по времето на Асеневата династия. Проучена е и една от кулите на крепостта, която с наличния средновековен материал е възстановена на височина около три метра по метода на сухата зидария. Ценното в проучванията е, че учениците се учат как археолозите работят на терен – към всяко находка те са попълвали фиш, на който се описва какъв е предметът, каква е стратиграфската му позиция и други специфики. Участниците в школата са се научили как да различават отделните пластове, проучвани в крепостта – от периода 2-1 век пр. Хр., от 11 и от 13 век след това. Младите археолози са били обучавани да работят с геодезически способи, както и с чисто археологически методи. За нас е важно, че получаваме обратна връзка от младите хора чрез техните учители по история, а ценното е, че по-голямата част от тях са заявили желание да участват в археологическата школа през следващата година. Финансирането на проучванията е от Министерство на културата, а за участието на учениците са съдействали спонсори, посочи Петракиев.