Тази стъпка трябва да позволи на орбиталното съоръжение да започне да функционира пълноценно и да осигури на Пекин постоянно човешко присъствие в космоса.
Модулът, наречен "Мънтян" ("Небесна мечта"), беше изстрелян с ракета "Чанчжън" ("Лонг марч", "Великият поход") от космодрума "Вънчан" на южния тропически остров Хайнан.
Голяма тълпа от любители фотографи, космически ентусиасти и наблюдатели проследиха изстрелването от съседен плаж. Много от тях развяваха китайски знамена и носеха тениски, украсени с йероглифите за Китай - отражение на дълбоката национална гордост, влагана в космическата програма и технологичния процес, който тя представлява, отбелязва Асошиейтед прес.
"Мънтян" се присъединява към "Вънтян" ("Въпроси към небето") като втори лабораторен модул на станцията "Тянгун" ("Небесен дворец"). И двата са свързани с основния модул "Тянхъ" ("Небесна хармония"), където живее и работи екипажът.
Подобно на своите предшественици, модулът "Мънтян" беше изстрелян с "Чанчжън-5B Y4" - член на най-мощното семейство ракети-носители в Китай.
По данни на Китайската агенция за пилотирани космически полети на "Мънтян" ще са необходими около 13 часа, за да стигне до "Тянгун", където се намира екипаж от трима тайконавти - двама мъже и една жена. Чън Дун, Цай Сюйчжъ и Лю Ян - първата жена тайконавт в историята, пристигнаха в началото на юни за шестмесечен престой на орбиталната станция, по време на който трябва да завършат сглобяването й, да излизат в открития космос и да извършат допълнителни експерименти.
Общо 11 мисии са необходими за сглобяването на "Тянгун". Станцията ще остане в ниска орбита - на височина между 400 и 450 километра над Земята, поне десет години, като целта е да се поддържа дългосрочно човешко присъствие в космоса, отбелязва Франс прес.
През следващия месец към станцията трябва да се скачи допълнителен товарен кораб "Тянчжоу" без екипаж. Друга пилотирана мисия е планирана за декември. Тогава екипажите може да се застъпят, тъй като "Тянчжоу" разполага с достатъчно място за шестима души.
Модулът "Мънтян" тежи около 20 тона, дължината му е 17,9 метра, а диаметърът - 4,2 метра. Той ще осигури място за научни експерименти при нулева гравитация, шлюз за излагане на космическия вакуум и малка роботизирана ръка за поддържане на полезни товари извън кораба.
Вече намиращата се в орбита 23-тонна лаборатория "Вънтян" е предназначена за научни и биологични експерименти и е по-тежка от всеки друг едномодулен космически апарат, който понастоящем се намира в космоса.
Догодина Китай планира да изстреля космическия телескоп "Сънтян", който, макар да не е част от "Тянгун", ще се движи в орбита в последователност с космическата станция и ще може да се свързва с нея за поддръжка.
Тази година китайската космическа програма с екипаж официално навършва три десетилетия. Истинският й старт обаче беше даден през 2003 г., когато Китай стана едва третата страна след САЩ и Русия, изпратила човек в космоса със собствени ресурси.
Преди изстрелването на модула "Тянхъ" китайската пилотирана космическа програма изстреля двойка едномодулни станции, които за кратко време бяха с екипаж, служейки като тестови платформи. Общото тегло на постоянната китайска станция ще бъде около 66 тона - малка част в сравнение с това на Международната космическа станция (МКС), която изстреля първия си модул през 1998 г. и тежи около 465 тона.
Със срок на експлоатация от 10-15 години "Тянгун" може един ден да се окаже единствената все още работеща космическа станция, ако МКС се придържа към 30-годишния си план за експлоатация.
Въпреки че Китай не планира да се кооперира с други страни за своята космическа станция, Пекин заяви, че е отворен за чуждестранно сътрудничество.
От няколко десетилетия Китай инвестира милиарди евро в космическата си програма. Стремежът на страната да построи космическа станция е подхранван отчасти от отказа на САЩ да приемат китайци в програмата за Международната космическа станция (МКС).
Китай бележи успехи и в непилотираните мисии. През 2019 г. страната осъществи първото в историята кацане на космически апарат на обратната страна на Луната. През 2020 г. Китай донесе проби от естествения спътник на Земята, а през следващата година приземи малък робот на Марс.
Китай планира да изпрати хора на Луната до 2030 г.