„Известен русенски журналист, писател и изследовател“ вече в три пространни статии на страниците на в. „Утро“ (9-11 септември, 23-25 септември и 28-30 октомври 2022 г.) с категоричното заглавие „Краят на сагата „Гараш“, настойчиво внушава на читателя, че „по времето, когато Коста Гараш управлява хотел „Исляххане“ (80-те-90-те г. на XIX в.) шоколадът - основната съставка на тортата „Гараш“, не е познат у нас“. С менторски и заповеден тон безапелационно заявява, че „липсва дори и една трошица, която да ни дава основание да приемем, че тортата „Гараш“ е създадена в крайдунавския град“. Твърдението си обосновава с лични разговори с „най-видни изследователи“ на историята на Русе, които споделят с него, че не са срещали в документите, с които са работили, думата „шоколад“. Позовава се и на книгите на безспорно компетентни и уважавани автори от близкото минало като Васил Дойков и Георги Чендов, в чиито текстове също не се споменава консумацията на шоколад, нито тортата „Гараш“, както и на публикации в периодичния печат от края на XIX в. Елементарните и неубедителни аргументи, изречени с повелителен тон, не са доказателство, че щом цитираните автори не са срещали думата „шоколад“ в документи от XIX в. и не се откриват сведения в тогавашния печат, че такива информация не съществуват, а
само напомнят колко още неизследвани факти и непроучени теми от русенската история очакват своите компетентни откриватели
Мой професионален дълг е да опровергая невярното и подвеждащо твърдение, че вкусното изкушение е било непознато на моите съграждани преди век и половина.
Най-ранното споменаване на думата „шоколад“ в документите, с които аз съм работила в дългогодишната си практика на архивист и историк, е от 1866 г. Предлагам на вниманието на читателите кратка извадка от богатата кореспонденция на русенска фирма, която търгува със сладкарски изделия и продава своята стока във Варна, Дряново, Враца, Търново, Габрово и пр. Наричат ги „шекерджийте“ и през 1866 г. имат наличност в магазина си в Русе: 30 оки шекер по 18 гр., 150 оки сладка от вишни и др. плодове, 1 буре с ром, 5 батлака бира, 26 оки бадеми, 300 драма лимонтозу, 14 оки нишесте, 40 оки пандишпан, 5 оки курабета, 50 драма бикарбонат, портокалови кори, както и 3 парчета чоколат (шоколад) и 3 буркана шока и др. В писмо от 26 декември 1868 г. контрагентът във Варна уточнява, че е получил от Русе две каси шампанско на цена по 145 гроша, две каси коняк по 60 гроша и поръчва да му се изпратят „малко кофетори елдъз и ако имаш много проводи ми до 1 ока кофетори де Парис, 4-5 оки кутии по 80 гроша, разни фигури, ако има прости и дребни проводи ми 1 ока“. От цитирания документ е видно, че русенските търговци снабдяват клиентите си с бонбони, доставени от Париж, предлагат и сладкарски изделия в различни форми, предшественици на популярните днес захарни и шоколадови фигурки.
През 1867 г. представител на сладкарската фирма заминава за Букурещ да учи занаят. Една година работи в „кофетарията на Димитру Варкулеску“ и се учи да прави ликьори, фондани, купува калъпи за фигурките. Уведомява представителите на фирмата в Русе, че е пристигнала стока от Париж - две хиляди кила и осемстотин килограма шоколад. Шоколадът струва един пакет по две и пет пари и „сладки с шекер, вътре има какао, малко нещо брашно, на вид са много хубави“. Описанието наподобавя съвременните шоколадови бисквити. Димитреску от Букурещ изпраща в Русе пет пакета шоколад по 2,30 гр., 2 буркана шоко по 2 гр., фигурки по 22,20 гр., 4 кутии кофетари по 5 гр. и пр.
Видно е от цитираните документи, че в началото на 80-те г. XIX в.,
двайсетина години преди семейство Гараш да пристигне в Русе, сладкарските изделия вече са част от ежедневието на местните жители
- шоколад, бисквити, както и нишесте, лимонтозу, бикарбонат, портокалови кори, пандишпан и други продукти, които неизменно присъстват и днес във всяка съвременна кухня. И кафенетата вече са много популярни - ще припомня само, че в спомените си Никола Обретенов пише, че в читалище „Зора“ откриват кафене, с цел допълнителни приходи за дейността им.
За да сме коректни към историческата истина, трябва да добавим, че за първи път шоколад у нас се произвежда още през 1877 г. в Свищов, първият град превзет от руската армия. Известно е, че император Александър тт и Великият княз Николай Николаевич разполагат Главната си квартира в края града. След като свищовските търговци научават, че менюто на царските оособи включва шоколад и шампанско, предприемчивите българи бързо започват производството на шоколад, като го отливат в големи еднометрови форми. Днес производството на еднометрови шоколади е възстановено.
Безспорен факт е, че документалните свидетелства за живота на семейство Гараш са твърде оскъдни. Неоспорими доказателства, че непосредствено след Руско-турската война (1877-1878) Гараш са сред многобройните чуждестранни поданици, потърсили професионалната си реализация в младото Българско княжество, се съдържат в протоколите на Русенската община и в Кондиките на църквата „Св. Троица“ за вписване венчавки и за смърт. Протоколите на общината за този период вече са сканирани и всеки изкушен да се докосне до автентичния текст, може да го направи в Информационната сиситема на Държавните архиви (ИСДА): Протокол номер 72 от 18 май 1885 г. от заседание на Русенското градско общинско управление с кмет Константин Доганов, на което се решава хотел „Исляххане“ да се отдаде под наем на Коста и Тереза Гараш (ДА-Русе, ф. 4К, оп. 1, а.е. 1, л. 77-78); Протокол номер 131 от 21 юли 1890 г. от заседание на Русенското градско общинско управление, с който се удобрява изразходваната от кмета Петър Винаров сума от 1757,18 лв. от бюджета на общинското управление за посрещане на княжеския наместник в града и за вечерята, дадена в негова чест, възложена на управителя на хотел „Исляххане“ Коста Гараш. На банкета присъстват „71 души по 27 лв = 1207 лв. и са взели 9 бутилки шампанско освен условените, по 10 лв. = 90 лв., за осветление 144, 80 лв., всичко 1441,48 лв. След завръшането на господин Княжестий наместник от Свищов и пристояването му два дни в града - за обед 122 лв., за вечеря 113,70 лв., за файтони, които са били под разположението му при двете посещения ва града ни 80 лв., всичко - 1751,18 лв.“ (ДА-Русе, ф. 4К, оп. 1, а.е. 5, л. 198-199). От документите е видно, че младият К. Гараш (когато пристига в Русе той е на около 25 години), бързо спечелва доверието на местната власт и става част от предприемаческия дух на най-големия български дунавски град.
На вниманието на любителите на „първите неща“ в Русе
- дали цитираната по-горе русенска фирма не е първата в българските земи, която търгува със захарни изделия от Западна Европа, а нейн представител е първият българин, изпратен в Букурещ специално да учи сладкарския занаят? И още малко примери за „първи неща“, за които цитираните по-горе автори не са писали: първото модно ревю е организирано по време Учредителното събрание в Търново през пролетта на 1879 г. от предприемчива млада дама - Евдокия Антонова, дъщеря на русенския депутат Антон Златов; през лятото на 1878 г. за първи път в Русе на родна сцена е представя част от балетен спектакъл - мъжки танц от балета „Баядерка“ изпълнен от руски кадети; първите суфражетки отново са от Русе - през лятото на 1884 г. три жени се явяват пред урните за гласуване и както е прието тогава не са допуснати до гласуване, както пише в „Строители на съвременна Българи“ Симеон Радев. И защо да не прибавим и торта „Гараш“ към издирените любопитки след като е видно, че всички съставки за приготвянето й отдавна са познати в града, т.е. най-важният аргумент на опонента е несъстоятелен!?
Френският историк Люсиен Февр (основател на школата „Анали“) и неговите съмишленици, чиито изследвания утвърждават нов тип историческа рефлексия, твърдят, че няма тема от живота, която да не е подходяща за историческо изследване и пренасочват научния фокус от войни и политически събития към по-малко изследвани пространства като обществени отношения, демография, структура на всекидневия живот. В този ред на мисли -
открил ли е някой документ, който точно да датира кога за първи път се появяват на трапезата на българина новите кулинарни изкушения от австрийската кухня
като щрудел, шницел, саварина, гато/сладкиш/, използването на бутер и пр., открил ли е първата рецепта за приготвянето им? Да припомня, че събитието от лятото на 1890 г. е от изключителна важност за стопанското развитие на младата Българска държава - на 15 април 1890 г. по инициатива на русенски търговци се създава Първа българска търговска камата с председател адвокат Христо Иванов (често се греши с Христо Иванов-Големия), който е председател и на Русенското поборническо-опълченско дружество. За да запознае правителството с модерните си идеи, Камарата кани княжеския наместник и министър-председател Стефан Стамболов. Същата година се основава и Първо българско застрахователно акционерно дружество „България“. На първия етаж на представителната сграда виси рекламен надпис - „Гараш“. И ако се вгледаме по-внимателно с структурата на ежедневието на русенеца, която по това време е доста по-различна от живота на българите във вътрешността на страната, тортата „Гараш“ естествено се вписва в устремения към модерността град - европейски жилища, маниери, облекло, предмети на бита, развлечения, по-високи изисквания по отношение на храната и пр. Съвременните се учудват на изобретателността на русенци, които добре разбират модерната търговия и със широк размах смело прилагат нововъденията и стопанските инициативи.
Завишените потребности към храната на пътуващите по Дунава търговци естествено поражда конкуренция и между хотелиери и ресторантьори в града
а надпреварата им за изискани клиенти е достатъчно основателна причина за К. Гараш да предложи в ресторанта на хотела нови блюда. Логично е тогава да е създаден и десертът, който днес влезе в Топ 15 на най-добрите ястия в България в класацията на глобалния кулинарен пътеводител TasteAtlas, който съдържа повече от десет хиляди ястия, над шест хиляди локални продукта и повече от седемнадесет хиляди места. Прави впечатление, че българската кухня е представена с известните ни традиционни ястия - кисело мляко, баница, банска капама, панагюрска луканка и др. и сред тях една новост - торта „Гараш“, родена в най-европейския български град.
Будят недоумения и усилието на опонента да търси сведения за семейство Гараш в регистрите на Католическата църква (!?) след като имената им са в Кондиката за вписване венчавки на църквата „Св. Троица“ - на 18 декември 1894 г. Коста Гараш, от Австрия, на 35 г., сключва брак с Елена [...] от Сърбия, също на 35 г., първо венчило и за двамата, свещеник - Иван А. Попов. На младото семейство кумува богатият уважаван русенски гражданин Иван Симеонов. На 31 май 1912 г. е опелото на Елена Гараш, а на 4 май 1917 г. в Русе е погребан Коста Гараш. Видният изследовател подлага на съмнение дори и официалните Кондики, които се съхраняват в Доростоло-Червенската митрополия и от които е видно, че семейство Гараш са православни християни!
И още за шоколада - в меню от 1894 г. на княз Фердинанд десертът е еклери със шоколад (справка Музея на транспорта). Изкушавам се да предложа и кратък цитат от „Спасеният език“ на Елиас Канети. „Думата, която често чувах, бе „La Butika“, произнасяна с усърдие и нежност. Така наричаха търговското средище, където дядо ми и неговите синове прекарваха деня. Рядко ме взимаха там... В магазина се продаваха бакалски стоки, в него се разнасяше приятна миризма На пода бяха наредени големи отворени чували с различни видове зърно... Имаше чай, кафе и особено шоколад... Никога не ми подаряваха шоколад...“.
И накрая ми се иска да попитам, дали „известният русенски журналист, писател и изследовател“, който цитира думите на Аристотел: „Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа“, би се извинил за многократно изречените НЕистини?