Позицията на Турция
Турция постоянно се оплаква напоследък от провокативни действия и реторика от страна на Гърция, най-вече във връзка с въоръжаването на островите в близост до турските брегове, които имат демилитаризиран статут по силата на международни споразумения. Миналия месец Анкара остро се противопостави на разполагането на над 40 бронирани машини, дарени от САЩ, на островите Лесбос и Самос.
Турски отговорни представители предупредиха за възможни последствия, ако Атина не се откаже да разполага тежки оръжия на островите. Стигна се дори дотам, че външният министър Мевлют Чавушоглу предупреди Гърция, че ако не се съобрази, суверенитетът й върху тези острови ще бъде поставен под въпрос. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган пък намекна за възможността Турция да предприеме военни действия срещу съюзничката от НАТО Гърция, като заяви, че турското търпение си има край и "съвсем внезапно ние може да дойдем някоя нощ". Министърът на националната отбрана Хулуси Акар пък потвърди наскоро решимостта на Анкара да се противопоставя на прехвърлянето на военна техника на гръцките острови и подчерта, че на турските военноморски и военновъздушни сили "са дадени съответни ясни инструкции".
Покачването на напрежението между двете съседки породи дори безпокойства за възможен "горещ сблъсък" в Егейско море.
Турция настоява, че разполагането на тежко оръжие на въпросните острови е нарушение на Лозанския мирен договор от страна на Гърция. Проф. Хюсеин Пазарджъ, който е участвал в преговори с гръцката страна по въпроса за егейските острови, обясни пред турската редакция на Дойче веле, че Гърция има право да разположи малочислени сили до 3500 души, въоръжени с леко оръжие, за охраната на островите в източната част на Егейско море, но не и тежки оръжия.
Според турската страна член 13 от Лозанския мирен договор от 1923 г. и член 14 от Парижкия договор от 1947 г. формулират ясно демилитаризирания статут на островите. Първият гласи, че "За да гарантира запазването на мира, гръцкото правителство няма да създава военноморски бази или укрепления на островите Лесбос, Хиос, Самос и Икария". Според член 14 от петата част на Парижкия договор пък Италия предава на Гърция островите от архипелага на Додеканезите след Втората световна война, но се поставя условие, че "тези острови ще бъдат демилитаризирани и ще останат демилитаризирани".
Позицията на Гърция
Гръцките позиции са резюмирани в статия на професора по международно право Ангелос Сиригос, публикувана наскоро във в. „Катимерини“, но и в други публикации в гръцкия печат и изказвания на официални представители.
Сиригос не отрича обстоятелството, че съществуват договори, които ограничават правото на Гърция да разполага военни сили на част от островите в Егейско море, а именно мирният договор от Лозана, който слага край на неуспешната за Гърция война с Турция през 1919 – 1922 г., както и Парижкият мирен договор от 1947 г., с който Италия отстъпва на Гърция Додеканезите.
Сиригос разделя островите на три групи според статута им по договорите. В първата влизат гръцките острови Лимнос и Самотраки, както и турските Гьокчеада (Имврос), Бозджаада (Тенедос) и Карайер (Лагусес). Във втората група са островите Лесбос, Хиос, Самос и Икария. Статутът на тези две групи е определен от Лозанския договор. В третата група са Додеканезите, отстъпени от Италия по Парижкия мирен договор.
Докато Лозанският договор е категоричен, че на първата група острови Гърция може да поддържа само полицейски и жандармерийски сили, то за втората група договорът оставя повече възможности. Според договора там не може да се изграждат укрепителни съоръжения и военноморски бази, а съставът на военните части е ограничен до нормалното разполагане на наборни военнослужещи за обучение, без да представляват заплаха са сигурността на Турция.
Що се отнася до третата трупа острови, Додеканезите, Парижкият договор предвижда демилитаризацията им, без да уточнява по-подробно какво включва тя.
Макар че Гърция не отрича, че фактически е милитаризирала островите и ситуацията не отговаря на предвижданията в Лозанския и Парижкия договор, тя отхвърля турските претенции с няколко основни довода.
По отношение на първата група острови, а именно Лимнос и Самотраки, Гърция заявява, че по отношение на тях Лозанският договор е престанал да е в сила след Конвенцията от Монтрьо за Проливите (Дарданелите и Босфора). Докато Лозанският договор предвижда демилитаризиране на целия район на Проливите, в който влизат и двата гръцки острова, то в Монтрьо на Турция е позволено да ги милитаризира, което, според Гърция, автоматично отменя ангажиментите й по отношение на нейните острови – позиция, която в миналото е споделяна и от турски представители.
За третата група острови, Додеканезите, които Гърция получава през 1947 г. от Италия, позицията, изразявана от гръцки представители, е, че Турция просто не е страна по Парижкия договор и каквито и ангажименти да съществуват, те не са към нея.
Най-деликатен е въпросът за втората група – островите Лесбос, Хиос, Самос и Икария, за които има най-силни аргументи, че Лозанският договор е в сила, а и които са разположени в непосредствена близост до турските брегове. Там гръцката аргументация се развива на няколко ешелона.
- Първият аргумент е, че Лозанският договор е сключен в друга епоха и не може да бъде прилаган механично. Например договорът предвижда точната бройка картечници „Люис“, които гръцката армия може да държи на островите – оръжие, което от много десетилетия има стойност почти само като музеен експонат.
- Друг аргумент, вероятно с по-голяма тежест, е, че Гърция започва да милитаризира островите с бързи темпове след 1974 г., когато Турция нахлува в Кипър, и след създаването на турската Четвърта армия в Измир, която разполага с голям брой десантни кораби. Друг аргумент е решението на турския парламент от 1995 г., че ако Гърция реализира суверенното си право да разшири териториалните си води в Егейско море от 6 на 12 морски мили, това би било повод за война (casus belli). В тази ситуация Гърция се позовава на Хартата на ООН, според която страните имат право на законна защита, ако станат обект на въоръжено нападение, а според Атина възможността за отбрана на островите е необходима предпоставка за упражняването на това право.
- Третият основен аргумент на Гърция е насочен срещу турските твърдения, че суверенитетът й върху островите е обвързан с изпълнението на договорите и може да бъде „отменен“ при нарушаването им. Атина посочва, че въпросните острови (без Додеканезите) са преминали под гръцки суверенитет още през 1912-13 г., а Лозанският договор само го потвърждава. Според Гърция суверенитетът сам по себе си е факт от международното право, а и е твърде сериозен въпрос, за да бъде обект на интерпретации на договори.
В защита на позициите си Гърция често търси подкрепа и от партньорите си от Европейския съюз, както и от САЩ. Наскоро говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс заяви в отговор на въпрос, че "суверенитетът на Гърция над островите в Егейско море не се поставя под въпрос", а в четвъртък в Атина германският канцлер Олаф Шолц каза, че „не може страни-членки на Алианса (НАТО – б.ред.) да оспорват пряко суверенните права на други членки“. Подобни изявления обаче предизвикват раздразнението на Анкара, която често призовава Гърция да влезе в двустранен диалог с Турция по спорните въпроси между тях, а не да се "крие" зад различни международни конфигурации.