Българските власти изостават със стъпките за присъединяване към еврозоната и в спешен порядък са необходими две неща – категорична политическа подкрепа за смяната на валутата и ново редовно ръководство на централната банка, тъй като настоящото е с изтекъл мандат от година и половина. Това заяви гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радевпо време на изслушване в парламента в четвъртък.
Действително има забавяне поради взимането на политически решения. Със служебно правителство и служебен мандат на централната банка тази работа с еврозоната няма как да стане“, подчерта пред новите депутати Радев и ги пришпори да започнат процедура по смяна на ръководството на БНБ.
Гуверньорът на институцията обясни от парламентарната трибуна, че ангажиментът за влизане на България в европейския валутен съюз е пряко свързан с цената на заемите, които взима и ще взима българското правителство – било то служебно или редовно. Радев подчерта, че при забавяне на България по пътя към влизането в еврозоната това неминуемо ще доведе до понижаване на нейния кредитен рейтинг, а оттам и до оскъпяване на вече скъпите заеми, които България тегли.
Пред депутатите той направи и аналогия с Хърватия, която се финансираше по-скъпо от България преди да потвърди ангажимента си за замяна на куната с евро. Сега обаче цената на нейния нов дълг е далеч по-ниска от тази на българския.
Най-важният фактор за повишение на кредитния рейтинг е успешното провеждане на процеса по присъединяване към еврозоната. Блокирането на процеса ще има цена и тя няма да е малка“, коментира Радев.
Той подчерта, че в последните седмици в цяла Европа доходността по дълга се повишава, но темпът на България надминава средноевропейския. Припомняме, че финансовото министерство се провали в пласирането на две емисии държавни ценни книжа заради твърде висока цена и се принуди да анулира аукционите. На три пъти ведомството не успя и да пласира пълния търсен обем от 200 млн. лв. на вътрешния пазар. Навън България също не стои особено добре вече и цената на финансирането на първата от две години насам международна емисия бе значително по-висока.
Гуверньорът на БНБ уточни, че забавянето на процедурата по приемане на еврото датира от началото на 2021 г., когато „започна буксуване и изпускане на срокове“, а „преди това бе реално да влезем и от началото на 2023 г.“.
От гледна точка на маастрихтските критерии той разясни, че най-големият проблем на България е с инфлацията, която е доста по-висока от тази в трите страни с най-слабо поскъпване на живота. По негови думи обаче има индикации от страна на Европа да се „намери решение“.
Гуверньорът си навлече гнева на депутатите от БСП и „Възраждане“ с отказа си да изнесе доклад с оценка на рисковете от смяната на валутата. Той заяви, че има изготвен доклад в сътрудничество с правителството и даде заявка той да бъде предоставен на депутатите и допълни, че ако
влезем в дискусия за или против приемането на еврото или извършването тепърва на оценки и анализи, означава забавяне на процеса“.