Родителите на малките герои - недоносените бебета, избраха д-р Лилия Георгиева за Лекар на годината - „Златни ръце, добро сърце“, на Университетска болница „Канев“. За нея можем да кажем, че е от онези щастливи хора, които работят това, за което са си мечтали, защото от дете е убедена, че иска да стане лекар.
Професията на родителите й няма нищо общо с медицината. „Майка ми е историк, а баща ми е археолог. Той е известен с това, че е ръководил разкопките на Боровското тракийско съкровище, след това разкопките в Средновековен град Червен и Русенската селищна могила. Но желанието ми винаги е било да стана лекар“, казва д-р Георгиева.
Децата й обаче израстват в лекарско семейство и са поели по пътя на родителите си. Съпругът на д-р Георгиева - д-р Венцислав Георгиев, началник на отделение „Урология“ в Голямата болница, е първият лекар, който получава признанието на пациентите на УМБАЛ „Канев“ - „Златни ръце, добро сърце“, и то два последователни пъти.
Сега вече наградите в семейството са три
Синът им е студент по медицина, а дъщеря им следва дентална медицина. „Никой от нас не ги е насочвал, това е изцяло тяхно решение“, споделя д-р Лилия Георгиева.
„Когато завърших медицина, първоначално можех да започна или като участъков терапевт, или участъков педиатър, и аз избрах второто. Много ми допадна“, казва лекарката. През 2000 г. обаче идва реформата и й се налага да стане общопрактикуващ лекар. Но това не е нейното. „Работата с децата беше прекрасна, но цялата тази бумащина и писане не ми харесваха, пък и аз винаги съм искала да работя в болницата и да се развивам“, спомня си д-р Георгиева. Опитва в отделението по педиатрия, но нещата там не се случват. „Намерих своя шанс в неонатологията. Да, това е много тежка специалност, но удовлетворението да спасиш човешки живот още в самото му начало, не може да се сравни с нищо друго! Разбрах, че това е моето призвание“, разказва ненатоложката.
И така вече 17 години д-р Лилия Георгиева е сред кувьозите. Можете да я видите как тича с току-що родено бебче в ръце от залата към отделението.
В очите й се чете решимост, непримиримост и вълнение
„Винаги тичаме и винаги вълнението е голямо. Няма свикване с това усещане, а и рутината не може да убие адреналина и тръпката. Тази професия трябва да я обичаш, да си вътрешно мотивиран. Работи се по алгоритъм, със знания и опит и нещата трябва да се случват изключително бързо. Ако закъснееш с реанимацията, ако се забавиш с някое важно решение, това не е добре за детето, чийто живот държиш в ръцете си. В такива моменти се изключвам от всичко останало и се фокусирам само върху бебето“, споделя лекарката.
Независимо че признанието Лекар на годината е за нея, д-р Георгиева не обича да говори за себе си в единствено число: „Оцеляването на бебето е единствената и основна задача за нас, защото дори при едно нормално раждане на недоносено дете може да се появи проблем. За мен екипната работа и синхрон между лекарите неонатолози, медицинските сестри, акушерките и акушер- гинеколозите е ключова“.
Всички в отделението по неонатология са жени, няма много мъже в тази специалност
а тя смята, че е добре да има, защото специалността е тежка, но пък може би инстинктите си казват думата. Няма и много млади лекари, които да искат да специализират неонтология. „Не е популярна специалност, не е и първи избор на студентите по медицина, за съжаление, защото работата с младите хора върви чудесно. Те са възприемчиви, бързо навлизат в материята и работата с апаратурата. А нашата специалност се развива изключително бързо, има все по- нова и модерна апаратура, която ни помага. Когато започнах работа в началото, децата под 1000 грама се водеха аборти. Скоро след това започнахме да ги спасяваме, за щастие, изключително успешно“, спомня си д-р Георгиева.
Най-малкото й бебе е било 490 грама, а когато си спомня за него на лицето и грейва щастлива усмивка
защото мъничето е изписано живо и здраво, след като е стабилизирано от нея и от екипа. Не е многословна, обича да говори кратко, точно и ясно. Заради това тази работа й харесва. Казва за себе си, че е емоционална, но пък в кризисните ситуации в работата й няма място за емоции, а за действие и вземане на решения в рамките на т.нар. златна минута. „Например емоционално беше израждането на четиризнаците, за които в началото знаехме, че са тризнаци. Тогава доц. Хубчев, светла му памет, изроди трите бебета и ни каза, че има четвърто. Ние се позасмяхме и в този момент се появи четвъртото бебче. Винаги може да се очакват изненади“, казва д-р Георгиева.
В тази работа лекарите не бива да се привързват много към бебетата. От друга страна, радостта при изписването на здраво и стабилизирано дете, е голяма. „Прекрасни са тези моменти, защото някои от бебетата са били в отделението при нас 2-3-4 месеца. Когато ги изписваме, виждаме радостта в очите на родителите им и това ти е достатъчно, защото си удовлетворен, че
си дал всичко от себе си, това дете да се прибере у дома с родителите си
А пък и после аз продължавам да се срещам с някои от бебетата“, усмихва се д-р георгиева.
Предизвикателствата в работата й са много и те не са свързани само с недоносените бебета. Неонатологът трябва да е и психолог заради родителите, а това наистина е предизвикателство. „Работата е свързана с много емоции, повечето положителни. Сблъскваме се с шок, тъга и понякога гняв при родителите, чиито деца са в тежко състояние. Ние сме тези, които трябва да ги подпомогнем, за да овладеят стреса и безпокойството, за да приемат реалността. Затова са необходими психолози, но хубавото е, че има много групи за взаимопомощ и в интернет пространството, в които могат да говорят с други хора, които са или са били в същата ситуация. Понякога майките са в такъв шок, че не осъзнават какво им обясняваме, независимо че го правим на достъпен език“, обяснява неонатоложката.
Като става дума за психология, се сещаме за новите неща в тяхната работа, които преди са били немислими. Това е т.нар. кенгуру грижа, чрез която майките на недоносени бебета могат да гушкат рожбата си и така да й помагат в стабилизирането. Или малките,
шарено изплетени от доброволци октоподчета, които се поставят в кувьозите при бебетата
за да могат да стискат с ръчичка пипалата, които им напоняли за пъпната връв. Дали вярва в тези неща, защото пък преди бебетата са се справяли и без такива неща? „Да, вярвам, че помагат. Всички тези дребни наглед неща, които се появиха в грижата за недоносените бебета, им носят някакъв вид спокойствие, увереност, че са в позната среда. Недоносените бебета чуват, усещат и разпознават миризмата на майката, разпознават звуци и това ги успокоява“, обяснява д-р Георгиева. Тя смята, че всеки ден може да се научи нещо ново, защото всичко около нас се развива много бързо, а ние трябва да сме адаптивни. По време на Ковид пандемията според нея тежко е било повече за майките, отколкото за лекарите: „Да, налагаше се да се обличаме с повече предпазни средства по време на раждане, но стресът беше за родилките, защото после те бяха отделени от децата си и не можеха да ги виждат определен период от време, за тяхно добро, разбира се, но все пак е трудно“.
Наградата „Лекар на годината 2022“ на УМБАЛ „Канев“ я изненадва и е нещо, което изобщо не е очаквала:
„Това е голямо признание и много ме развълнува“
Пак казано кратко, точно и ясно. По-важното е обаче, че тази награда идва от родителите на нейните пациенти, а родителите, знаем, са особена порода. Но д-р Георгиева е успяла да ги направи свои съмишленици. „За мен добрата комуникация с родителите е много важна част от правилното провеждане на лечението. Когато родителите ти имат доверие, те изпълняват указанията, които им даваш, спокойни са и нещата се получават в интерес на детето. Трябва да се отделя повече време, за да спечелиш тези хора, защото те ти поверяват здравето на детето си“, убедена е д-р Георгиева. Тя се старае да не пренася работата си вкъщи, но има много случаи, за които не спира да мисли. Мисли бебетата и често звъни в отделението да пита как е, как се развиват нещата.
В свободното си време обича да е със семейството си и приятели
Планината е предпочитано място за отдих на лекарската фамилия. А! - и кучето. Децата избрали породата Кане Корсо.“Тази порода изглежда респектиращо, но той е много добър и сега го рахождам всеки ден“, усмихва се д-р Георгиева.
И така е през цялото време с усмивка, която не слиза от лицето й. От д-р Лилия Георгиева струят позитивизъм и спокойствие, които рядко се срещат в днешно време. Тя е личност, която въплащава в себе си емоция, спокойствие, хладнокръвие, бързи реакции. И усмивка, и усмивка, и усмивка!
Силвия ДИМИТРОВА