Дни преди в Русе да се проведе Празникът на торта „Гараш“ /15-18 септември 2022 г./ се появи официалното съобщение, че тортата е създадена по повод учредяването на Търговската камара в града. Окръжният управител Никола Обретенов известил Общинския съвет, че Стефан Стамболов идва на посещение в града, който решил, че гостът трябва да се посрещне „най-бляскаво и да му се отдаде подобаваща чест“. И те се доверяват на Коста Гараш, наемател на хотел „Ислях хане“, но в информацията е „сладкар, утвърдил името на талантлив създател на шикозни празници със специално подготвени ястия и красиви декори“. За високопоставените гости Гараш създава уникален десерт - тортата „Гараш“ и вкусното допълнение към деловите разговори, полято с 9 бутилки шампанско...
В последваща информация се уточнява, че 19 юли 1890 г. е рождената дата на тортата.
Да видим фактите в развитието им
Годината 1890 е твърде важна за Стамболов, за България и най-вече за Русе, където се случват редица значими събития, някои потънали в дълбока забрава, а други - съвсем непознати.
Стамболов е на власт от 27 август 1886 до 18 май 1894 г. Годините 1888-1890 са пълен триумф за неговата политика и той е в апогея на всесилието си. Управлява с твърда, дори сурова ръка, страната ни крачи по пътя на културния и технически прогрес. Русе също натам се е запътил. През 1890 г. в града живеят 27 194 души, има 5635 домакинства и над 5200 къщи, голяма част от които са в лошо състояние. Грамотните са 9133, а неграмотните 18 061, броят на децата от 6 до 12 години е 3840, от тях 2459 не ходят на училище, макар че е задължително. Броят на наборниците е 391, от тях 159 са неграмотни. Като цяло градът не е благоустроен, много от улиците не са постлани с калдъръм, недостига питейната вода, няма канализация, липсва санитарен контрол на хляба, гостилниците, касапниците и хотелите. Русе има 157 кръчми, 181 бакалници, 81 кафенета, 16 сладкарници /кафетарии, това специално е отбелязано/, 60 хлебарници, 80 кундурджийници, 16 хана, 8 шивачки на женски дрехи, 8 халваджийници, 4 аптеки, 9 часовникари, 5 книжарници, 7 печатници, 2 млекарници... Общо притежателите на търговски, занаятчийски и промишлени заведения в Русе са 1460, като по националност 701 българи, 393 турци, 178 евреи, 104 арменци, 34 гърци, 3 куцовласи, 1 влах, 21 немци, 1 италианец и 24 с друга националност. Промишлените предприятия са около 14, две са кожените фабрики, добре се развива плетачницата на Н.Николов и С.Николов - има 45 машини, които се обслужват главно от момичета, работещи първоначално няколко месеца без пари, а после им се плаща от 50 стотиинки до 2 лева на ден. Пусната е в експлоатация сапунената фабрика „Петров и Бъчеваров“, която изработва сполучлив критски сапун и обещава да има добър успех. Добре работят двете пивоварни фабрики на Хаберман и Сава Велезлиев, които са напреднали и сполучили да спрат влизането на вънкашни пива.
Нека сега се пренесем в тази важна за Русе година и проследим най-важните събития
оставили незаличима диря в историята на града.
На 11 март 1890 г. в 7 часа сутринта от Букурещ в Русе пристига престонаследникът на Италия принц Виктор-Емануил. За посрещането му в Русе пристигнали княжеският съветник Славчо Тъпчилещов, подполковник Рачо Петров и граф Амеде Франс - Велик маршал на Двора на Фердинанд. Рачо Петров отива да вземе от Гюргево сина на крал Умберто с български кораб. На брега гостът е посрещнат с военен церемониал, оркестър свири италианския химн. От пристанището веднага се отправя за гарата, откъдето със специален влак потегля за Варна, а след това, с изпратен от султана параход, за Цариград, където пристига на 13 март сутринта.
През месец юни се сбъдва една отдавнашна мечта на офицерското съсловие в Русе - да има собствен Военен клуб. След неизбежните лутания пари и терен са намерени. На 11 юни 1890 г. „вечерта по 6 с особен трен“ в Русе пристига княз Фердинанд. Участва в церемонията по откриване на строежа, лично полага основния камък и отпуска 20 000 лева лични средства за градежа. В 15.30 часа князът се качва на кораба „Крум“, придружен от вапорите „Александър“, „Симеон Велики“ и два катера и потегля за Видин. На 14 юни от борда на „Крум“ Фердинанд издава прокламация, с която известява народа, че няколко дни ще бъде извън пределите на княжеството и за пореден път назначава за свой наместник Стефан Стамболов.
С Указ от 14 юни 1890 г. са насрочени изборите за Шесто обикновено Народно събрание, които се провеждат на 26 август. За тоя ден започват да се готвят всички партии, но реално опозиция няма. Всички държавни постове са заети от партизаните на Стамболов, който стои „много по-високо от всичките закони на страната“. Опозиционерите определят годината 1890-а като една от най-злочестите за България. Негодуванието е общо, но „никой не се осмелява да продума срещу несносния живот, защото крутите мерки са убили духа на народа, хората са превърнати в безсловестни животни“.
Макар че приятелите на Стамболов го убеждават, че никаква опозиция не съществува, а където я има, тя е нищожна, той предприема през юли голяма агитационна обиколка из страната и обръща особено внимание на Русе, тлеещо огнище на русофилски настроения.
Държавни и лични дела често водят и Фердинанд, и министри, и други високопоставени лица от държавното управление в крайдунавския град. Така
летните месеци превръщат Русе в център на политическия и деловия живот на страната
Както може да се очаква, парламентарните избори са спечелени от Народно-либералната партия с пълно мнозинство. В Народното събрание влизат 275 депутати от управляващата партия. Русенски окръг изпраща в парламента 14 народни представители.
На 6 юли 1890 г. Стамболов пристига от Свищов в Русе с парахода „Симеон Велики“. Целият бряг е отрупан с посрещачи, в тяхна чест от кораба са дадени няколко празнични „топовни гърмежа“. Още предния ден окръжният управител Никола Обретенов известява стамболовистката общинска управа начело с кмета Панайот Попов за височайшата визита. На часа е взето решение „княжеският наместник да се посрещне най-бляскаво и да се даде банкет за около 80 лица“. Веднага е „призован“ наемателят на съседния до двореца хотел „Ислях хане“ Коста Гараш, който се съгласил да подготви банкета с условие да му се заплати по 17 лева на човек. На 6 юли вечерта на банкета в „Ислях Хане“ присъстват 71 души, които „са взели 9 бутилки шампанско, освен условените“. Общината заплаща за банкета 1441,48 лева - 90 лева за допълнителното шампанско, една бутилка е струвала 10 лева, храната е 2107 лева, осветлението 144,48 лева. По време на престоя на Стамболов са направени още разходи - за обед 122 лева, за вечеря 113,70 лв. и други за файтоните, които са го обслужвали. Общо двудневното гостуване на Стамболов е струвало 1757,18 лева.
На следващия ден, 7 юли 1890 г., „вечерта, часа по 8, русенската интелигенция устройва друг банкет в градината „Хелщайн“, за нещо около 180 души“.
Стамболов държи два тоста, с които изразява благодарност
и надежда за подкрепата на политиката му.
Тук възниква нова загадка - къде е било това непознато до днес заведение в Русе? След дълго ровене в архивите, се оказа, че ресторант „Хелщайн“ е бил до жп гарата Русе-Варна и в него за първи път Мидхат паша въвежда в Русе „вечеринки с танци и веселие“. Колко малко знаем за отминалото величие на славния Русчук!
На 8 юли Стамболов потегля с „особен трен“ за Варна. Същият ден в 4,30 часа спира за 15 минути на гара Разград.
Варненци посрещат Стамболов още на станцията в Провадия. На 12 юли в града от Бургас пристигат министрите Георги Живков и Димитър Тончев. На 13 вечерта в чест на гостите Окръжният съвет дава банкет за 100 души в приморската градина. На 15 юли вечерта и варненските чиновници дават банкет в градската градина, на който присъстват 140 души. На другия ден министрите потеглят за Русе.
През това време в Русе от Варна пристига с дъщеря си княжеският дипломатически агент във Виена /1 март 1889-31 март 1891/ Григор Начович. Идва от Цариград, където по заръка на Фердинанд е водил неуспешни разговори с Високата порта за признаване на княза за независим владетел. На 11 юли с австрийски параход Начович потегля за Виена. И при пристигане и заминаване на госта е отдадена „нужната почест“. Следва да заострим вниманието си - със същия параход „заминава за Виена и Окръжният управител Никола Обретенов, фамилиарно, гдето ще прекара едномесечния си отпуск“.
На 16 юли в „3.30 часа после обед“ с трена в Русе пристигат Стамболов със съпругата си и Димитър Тончев, министър на правосъдието. Гостите са приветствани от Георги Симеонов, заместник на окръжния управител. Учителката от девическата гимназия Елена Ангелова поднася букет цветя на Поликсена Стамболова. Мнозинството поздравява гостите с „българско чистосърдечно дружно „Ура!“. Стамболов е наречен „любим пръв гражданин“. Направо от гарата той заминава с кораба „Симеон Велики“ за Свищов, а Димитър Тончев, придружен от „доста уважавания Иван Стоянов, слезе на квартира у домът му“.
На 17 юли министър Тончев приема настоятелството на Първата българска търговска камара, създадена в Русе през пролетта на 1890 г. Председателят Панайот Попов с „няколко думи му разяснява целта на дружеството“. В края на срещата настоятелството го уведомява, че в тяхна чест /на Стамболов и Тончев/ ще дадат на 19 юли банкет. Тончев известява по телеграфа Стамболов за поканата и той отговаря от Свищов, че я приема. На 18 юли в 6 /18/ часа Стамболов се връща в Русе. Същият ден в града пристига и Георги Живков, министър на просвещението.
На 19 юли вечерта се провежда прочутият банкет
даден от учредителите на Търговската камара в Русе, за който, според твърдението на една русенка, Коста Гараш е създал уникалния си десерт, полят с 9 бутилки шампанско...
Да, банкет е имало, но не в „Ислях Хане“ и не е организиран от Коста Гараш, а се е състоял в заведение извън града - в прочутата бирария „Хаберман“, стопанисвана от австриеца Йохан Хаберман. Присъстват 200 души „от по-първите търговци, между които гърци, ерменци, турци и евреи“. Има много речи и приветствия. Стамболов благодари за оказаното внимание и пожелава успех на стопанските дейци.
Да споменем с няколко думи това емблематично за Русе заведение, познато в цяла България като „Градината на Хабермана“. Две години преди Освобождението Хаберман започва строеж на пивоварна фабрика на терена, на който бе разположен несъществуващия вече консервен комбинат „Дунавия“. Мястото е изключително добре избрано - на брега на Дунав с прекрасен изглед към реката и Румъния. Фабриката е планирана от чеха Густав Новак и заработва през 1882 г. Към нея е разкрита класическа бирария. Сервира се само произведено на място пиво и току-що смъкната от жарта ароматна скара. Нищо друго.
Банкетът продължава до 12 часа, след което „наместникът на княза и министърът на правосъдието, всред гръмогласни ура се изпратиха до край Дунава отгдето заминаха с яхтата за Силистра, Разград и Шумен“. Стамболов е толкова силно впечатлен от посрещането на търговците и устроения банкет, че още от Силистра пише в писмо на съпругата си Поликсена:
„В Руссе търговците дадоха един великолепен банкет в моя чест вън от града
при фабриката на Хабермана...“.
На 3 септември 1890 г. понеделник, в 6 часа вечерта, Фердинанд пристига в Русе, придружен от внушителна свита. Градската управа е подготвила за вечерта банкет, но Фердинанд отказва да присъства „по уморение от много пътуване“ и определя Обретенов да го замести.
На 4 септември, вторник, 8 часа сутринта Фердинанд присъства на поставянето на основния камък на поборническия паметник и дарява за направата му 20 000 лв. В 10.30 часа с „Крум“, „Александър“ и „Симеон Велики“ се отправя за румънското пристанище на Гюргево да посрещне августейшата си майка Княгиня Клементина. Отново в Русе следва официално посрещане, букети, приветствия. В 15.30 часа Клементина заминава с влака за Варна, а Фердинанд с „Крум“ и „Александър“ за Свищов.
На 9 септември 1890 г. в България при „пълна свобода, ред и тишина“ се провеждат избори за Градски съвети в 74 града. В 50 от тях са избрани за градски съветници само от управляващата Народно-либерална партия, опозицията печели единствено в Елена, Ямбол, Дряново, Тетевен и Харманли.
Същият ден в Русе пристига с австрийския параход „Ориент“ сестрата на княза Макс Емануил Сакс Баварска. Макар и изборен ден, пристанището е почерняло от хора - „яйце да хвърлиш, човек ще удариш“. За посрещането от Варна са пристигнали Фердинад и майка му. Точно в 10.30 часа високата гостенка стъпва на русенска земя, посрещната с бурни овации и четири букета - от русенското дамско общество, от офицерските госпожи, от ученичките и от еврейското население. Димитра /Мица/, съпругата на Никола Обретенов, приветства августейшата сестра на любимия господар. Пред княжеския дворец е издигната триумфална арка, градът е украсен с баварски, саксонски и български знамена. В „часа 4 след пладне“ Фердинанд, Клементина и сестра му потеглят с влака за Варна.
Така минават делниците на 1890 г. в Русе - всеки ден изпълнен с нови събития и преживявания, които отварят нови страници в историята на града, пък и на България. Както е видно от тази пъстра жива панорама на 1890 година, Русе е преживял поредица от значими събития, но сред тях липсва дори и една трошица, която да ни даде основание да приемем, че тортата „Гараш“ е създадена в крайдунавския град. Неоспоримата истина е, че това е една нелепа измислица, от която никой не се нуждае. Русе има достатъчно ярки и силни символи, с които заслужено се гордее, но тортата „Гараш“ не е сред тях.
Боян ДРАГАНОВ