Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.
Във Второто послание до солуняните св. апостол Павел пише: “Защото и когато бяхме между вас, наръчвахме ви това: който не иска да се труди, не бива и да яде.” ( 2 Сл 3: 10). Понякога поръката на св. Павел се цитира неправилно и затова тук ще разгледам нейния автентичен смисъл.
Идеята, изложена във 2 Сл 3: 10, е съвсем ясна: тези, които НЕ ЖЕЛАЯТ да се трудят, нямат право на прехрана. Естествено, в това число не влизат децата, старците, болните и недъгавите. Хора, които поради възрастта си или поради различни страдания не могат да работят (макар и да желаят това!), имат пълно право да получават средства за преживяване. Както се подсказва от 2 Сл 3: 10 – 12, в Солун някои новообърнати християни са предпочитали да живеят от милостинята на св. Църква, а не да се издържат чрез плодовете на своя труд. Св. апостол Павел адресира думите си в разглеждания стих тъкмо към злоупотребяващите с благотворителността на св. Църква. Такива хора не бива да ядат, защото могат, но не желаят да се трудят, и защото чрез своята леност нарушават Божията заповед към Адам: “с пот на лицето си ще ядеш хляба си” (Бт 3: 19). От тази заповед не е освободен никой човек, който може да се труди. Затова чрез Четвъртата Божия заповед ни е наредено шест дни да работим (Изх 20: 8 – 9; Вз 5: 12 – 13; срв. Лв 23: 3); затова и Спасителя твърде ясно посочва чрез притчата Си за раздадените таланти, че никой не бива да се отдава на безделие (Мт 25: 14 – 30; Лк 19 – 27).
Самият св. апостол Павел изисква всеки измежду новоповярвалите християни, който може, да се труди. В Еф 4: 28 той пише: “Крадецът да не краде вече, а по-добре да работи, като върши с ръцете си полезна работа, за да има да отдели за този, който се нуждае.”, а в 1 Сл 4 гл. посочва: “11. Показвайте усърдие за смирен живот; вършете своите си дела и се трудете със собствените си ръце, както ви поучавахме по-рано, 12. за да се отнасяте с невярващите както подобава и да не сте в тежест на никого.”
Но св. апостол Павел не само наставлява, а и практически изпълнява своите поръки за труда. Той се труди и физически, за да се прехранва сам (1 К 4: 12; вж. 1 Сл 2: 9, Д 20: 34 – 35 и Д 18: 3).
Във връзка със смисъла на разглеждания стих трябва да бъдe изтъкнат и фактът, че отрицателната форма “не иска” е засвидетелствана във всички древни преписи на 2 Сл 3: 10; следователно няма никакво основание тя да отсъства от преводите или от позоваванията на разглеждания стих.
Мисълта на св. апостол Павел, засвидетелствана във 2 Сл 3: 10, е сравнително популярна у нас и понякога се употребява, без дори да се посочи от кого и къде е записана тя. Понякога тя се цитира неточно и дори се представя за “българска народна пословица”. Например в сборника от български народни пословици и поговорки, съставен от Петко Р. Славейков, тази мнима народна пословица е приведена във вида “Който не работи, не бива да яде.” А в някои издания, иначе претендиращи за научност, същата “народна пословица” се използва като илюстрация на отношението на българския народ към труда. Ето един пример. “Затова и българският народ така ясно и категорично изисква “Който не работи, не бива да яде”. Такава е отредената от народа ни съдба за всички, които смятат да живеят без труд и грижи, независимо от това дали те са феодали, или капиталисти, чуждестранни поробители, или “божи служители” (вж. Н. Мизов. Антирелигиозните възгледи и традиции на българския народ (Отразени в неговите пословици и поговорки). Поредица “Научно-атеистични знания” № 3 – 1960. С., Профиздат, 1960, с. 14).
Тук мисълта на св. апостол Павел е деформирана до неузнаваемост; но този вариант, който съдържа антихуманен смисъл, няма право на съществуване, а мисълта на св. апостол Павел трябва да се цитира в своя автентичен вид, засвидетелстван в Свещ. Писание.
Иво БРАТАНОВ