Поетът Кирил Кадийски: „Сонетите са безсмъртни, заради невъзможността да словоблудстваш и да издевателстваш над поезията“

На 2 ноември от 19:00 ч. в литературното пространство на издателство „Колибри“ - Casa Libri (ул. „Цар Асен“ 64 в столицата), ще се състои премиерата на книгата „Сонети“ на Кирил Кадийски. Изданието ще бъде представено от проф. Валери Стефанов, съобщават от екипа на издателството.
След преводите си на „Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура“ от Петрарка, „Поезия“ на Ронсар и „Сонети“ на Шекспир, един от най-добрите преводачи у нас - Кирил Кадийски, е съставил сборник от своите авторски сонети, сътворени през последните четиридесет години. Първите му авторски сонети са още от времето на втората му стихосбирка „Ездач на мраморни коне“ (1983), има ги и сред стиховете в следващите му книги с поезия: „Пясъчно време“ (1987), „Перо от феникс и други стихотворения“ (1991), „Петте годишни времена“ (1998), „Смъртта на бялата лястовица“ (1991), „Нови сонети“ (2003). Впоследствие се раждат стихосбирки, съставени само от сонети: „Alter ego“ (2008), „Битие и изход“ (2014), „Selva oscura“ (2014), „Стрелецът на Бурдел“ (2017), „Под Божия сандал (2017), „В покрайнините на света“ (2019), „Взривени сънища“ (2020) и „Под синьото небе над жълтите жита“ (2022).
Кирил Кадийски издава и две книги със заглавие „Сонети“ (1999, 2012), а през 2022 г. събира сонетното си творчество в трето, пълно издание. 
 „Много поетически форми, дори емблематични за своята епоха са си отивали със самото време. Изчезвали са както и много професии, без които са били немислими огромни периоди от човешкото развитие. Сонетът – този образец на европейското поетическо писане, остава. Нещо повече  - всяко време открива в него неподозирани възможности и не само не му позволява да остарее, но го прави и постоянно модерен. От Данте и Петрарка до Пабло Неруда и Ален Боске сонетът претърпява десетки метаморфози, за да остане... непроменен. Променя се и по хоризонтала (дължина на стиха, редуване на къси и дълги стихове), и по вертикала  - от 14 през 15 до 18 стиха. Отказва се от царските си одежди (своеобразната римна схема) през най-обикновено римуване, до пълен отказ от римата. В същото време не му пречи всичко, което идва като ново в поетическата прозодия, а и като мислене, да бъде взето веднага на въоръжение и да бъде използвано до краен предел“, каза Кирил Кадийски специално за БТА. И добави, че най-важното, което прави сонета безсмъртен, „това е невъзможността да словоблудстваш и да издевателстваш над поезията, толкова унизена вече и докарана до предел, зад който вече царства безсмислието на постмодернизма“. 
На премиерата на 2 ноември книгата „Сонети“ на Кирил Кадийски ще бъде представена и от поета Георги Борисов, който я определя като „алхимия или чисто злато“. Избрани сонетни тристишия на Кадийски ще прозвучат в изпълнение на актьора Иван Бърнев, издателката Жаклин Вагенщайн и на самия автор, чието кредо е стихът на Верлен „Във всичко музика най-вече”.