София е град на творческата икономика, каза гл. ас. д-р Диана Андреева от УНСС

София е творчески град не само на ЮНЕСКО, но и град на творческата икономика. Това каза гл. ас. д-р Диана Андреева, преподавател в Катедра "Медии и обществени комуникации" на УНСС, която представи най-новите резултати от съвместно изследване на Обсерватория по икономика на културата и Столична община: "Икономически принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културно наследство и културния туризъм за периода 2008 - 2020 г.". По думите й България е на последно място по децентрализация в културния сектор, но сме в челните 10 места в ЕС по икономически принос и ниво за заетост. Тя счита, че културните институции трябва да имат по-добър мениджмънт. 
Андреева посочи, че преди 10 години в София културният сектор е изглеждал по съвсем различен начин, докато сега е един от най-бързо развиващите се в българската икономика. Според нея на институционално ниво това обаче не е осъзнато и не се използва този висок потенциал, който има секторът, особено на културните и творчески индустрии.
Добавената стойност за изкуства, културни и творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм през 2020 г. е 5,67 процента по факторни разходи. През 2008 г. този процент е бил 4,09 на сто.
Секторът е устойчив и във времена на кризи, защото през 2019 г. и 2020 г. има растеж, макар и малък. Това се случва основно в две от културните индустрии - софтуер и видеоигри, както и медиите, отчете Андреева. Тя обаче каца, че все още България в културния сектор не може да достигне в процентно отношение най-добрите години - 2007 г. и 2008 г. По думите й днес няколко пъти бюджетът за култура по абсолютни стойности е по-голям, отколкото е бил тогава, но ангажиментът на държавата се измерва именно през процента, който се отделя за култура.
София е град на творческата икономика, защото повече от един път и половина е добавената стойност в културния сектор спрямо националното ниво и в това отношение има голям дисбаланс.
За миналата година около 800 млн. лева е финансирането на група "Култура" през държавния бюджет. Добавената стойност по факторни разходи на сектора на национално ниво е около 4 млрд. и 120 млн. лева. В София е свръхконцентрирана добавената стойност с малко от над 3 млрд. и 200 млн. лева, посочи Андреева.
Има постоянен темп на нарастване на заетостта в областта на културните индустрии. През 2020 г. заетостта в културата е 8 на сто, докато през 2008 г. този процент е бил 6,53. В Столична община заетостта в културата е два пъти повече.
През 2020 г. около 106 000 души са заети в културата. Около 20 процента работят в културни институции, останалите са в частни и неправителствени организации. Това не е тенденция само за 2020 г., но това е тенденция, която се оформя още от 90-те години, отбеляза Андреева. Наетите в културата са изключително много, допълни тя. През 2020 г. в България са 73 529 души, като през 2008 г. са били 60 238. Процентът на хората с висше образование е над 70. В рамките на Столична община - над 50 000 са заетите. Сценичните изкуства в последните години имат голям принос в това отношение.
Преките чуждестранни инвестиции в изкуствата, културни и творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм за България  през 2020 година са над 490 млн. евро. Около 413 млн. евро са на територията на Столична община.