Статистици и демографи спорят дали Видинският регион се намира в демографска криза или катастрофа. Погледнат ли се обявените резултати от преброяването по възрастова структура, положението в региона по-скоро може да се определи като демографска катастрофа. Почти 24 000 души, или близо една трета от жителите на област Видин, са на възраст над 65 години. На този фон младите хора на възраст до 29 години в област Видин са под 15 000 души. Намаляването на населението е национален проблем – в периода между последните две преброявания (2011-2021 г.) населението на България е намаляло с 844 781 души, или с 11.5%. Най-критична е ситуацията в област Видин, където демографският срив (с 25%) е най-голям в процентно изражение от всички области в страната. Това означава, че тепърва в региона на дневен ред ще дойдат проблеми в редица сфери – образование, здравеопазване, социални грижи. Все по-голям ще става гладът за квалифицирани кадри, защото хората в трудоспособна възраст ще намаляват, което ще доведе и до още по-голям спад в икономиката.
10 от общо 11 общини в област Видин са с под 5000 души население, сочи официалната статистика на НСИ. Законът за административно-териториалното устройство определя праг от минимален брой жители, над който има смисъл да се създава и поддържа отделна община – 6 хиляди души. Последното преброяване сочи, че броят на общините в България, които не отговарят на този критерий, е достигнал 83, като 10 от тях са в област Видин.
Населението на община Белоградчик през 2011 година е било около 6 600 души, а през 2021 г. – малко над 5 000 души. Жителите на Бойница вече са под 770 души, като за десет години населението на тази община е намаляло с над 45% (през 2011 година то наброява над 1300 души). Община Бойница е една от само двете общини в България с под 1000 жители. През 2011 година община Брегово е имала над 5500 жители, през 2021 година те са вече по-малко от 4000. Населението на община Грамада е намаляло от около 2000 души през 2011 г. на по-малко от 1400 души през 2021 г. В община Димово през 2011 година са живели над 6500 души, а десет години по-късно техният брой е намалял до около 4800 души.
Населението на община Кула е намаляло от малко над 4700 души (2011 г.) до около 3300 души (2021 г.). Община Макреш, която през 2011 г. е имала малко над 1600 жители, вече е близо до границата от 1000 души население. Жителите на община Ново село вече са под 2400 души, при близо 3000 души население през 2011 г. Община Ружинци по данни от последното преброяване има около 3300 жители, а през 2011 година населението ѝ е било близо 4400 души. Населението на община Чупрене, което през 2011 година е било близо 2100 души, вече е малко над 1600 души. Община Видин, макар да е в далеч по-добро положение, също за десет години е намаляла с над 15 000 души – през 2011 година населението ѝ е наброявало над 63 000 души, а през 2021 година то е вече под 48 000 души.
Резултатите от последното преброяване относно общините с под 6000 броя жители за пореден път повдигат въпроса за нуждата от административно-териториална реформа, която да сведе броя на общините до тези, които могат да се самоуправляват и имат функционираща местна икономика, отчитайки особеностите на географията, свързаността на населените места и границите на естествените икономически центрове, коментира заместник- кметът на община Белоградчик Росен Младенов.
За нуждата от административно-териториална реформа се говори отдавна. От една страна, при намаляващия брой население става все по-трудно за малките общини да намират необходимите им кадри, особено когато говорим за високоспециализирани дейности, категоричен е Младенов. От друга страна- не е толкова просто механично да се слеят две или повече общини, защото хората в малките общини са предимно в напреднала възраст и често с ограничени финансови възможности. Ако реформата доведе до ситуация, при която досегашният им административен център - тоест седалището на община, се премести на друго място, дори само по-високите разходи за транспорт може да са достатъчна причина за затруднен достъп до необходимите административни услуги. Третата страна на въпроса е, че наличието на община, тоест на администрация, все пак е причина някакъв брой по-квалифицирани кадри да се задържат в малките населени места - ако работните им места изчезнат вследствие на бъдеща административно-териториална реформа, твърде вероятно е те да заминат със семействата си да търсят прехрана в по-голям град или дори в чужбина, допълни Росен Младенов.
Най-прекият и бърз път в момента е пълната и повсеместна дигитализация на административните услуги, не само в общинските центрове, но и в кметствата в населените места, категоричен е Росен Младенов. И уточнява, че така всеки човек, без да напуска населеното място, може да получи бърза административна услуги, без излишни финансови разходи.
България следва най-песимистичните сценарии за разгръщане на демографската криза, което е ясен сигнал, че е нужна драстична промяна на демографската политика. Това смята доц. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека при БАН. „Тенденциите, към които вървим в момента, на практика ще взривят социалния мир в страната, защото пенсионната ни система е солидарна – работещите в момента формират пенсионния фонд на пенсионерите и когато броят на населението в трудоспособна възраст става все по-малък, а все повече нараства населението в пенсионна възраст, няма как това да не удари социалните устои на страната“, смята доц. Ташев. Според него: „За да се води адекватна демографска политика, се нуждаем от дългосрочна визия и приемственост. Има стратегически проблеми в България, където няма място за партийни противоречия“.
В България обикновено гласът на експертите остава нечут от политиците. И докато политиците се борят за власт, България ще продължава да копае демографското дъно. А първата жертва ще бъде област Видин, следвана от целия Северозападен регион.