За участие във форума пристигна генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович - Бурич.
Президентът Радев изрази увереност, че перспективата за индивидуална конституционна жалба има подкрепа в парламентарното пространство у нас.
ЕКПЧ съдържа ясно изискване към всяка страна по конвенцията да се развиват вътрешноправни средства за защита срещу нарушения на прокламираните права. Затова е необходим ефективен синхрон на различните механизми за защита, отбеляза президентът. След 30 години и днес е актуален въпросът дали вътрешноправните средства за защита срещу нарушение на правата по ЕКПЧ са достатъчни и дали са ефективни. Предлагат се пътища и решения и всички знаем, че те не са нито бързи, нито лесни, отбеляза Радев.
Правата на човека не са даденост, те следва да се признаят и гарантират от държавата в лицето на нейните органи и да се отстояват от гражданите, каза още Румен Радев, като добави, че пандемията от COVID-19 и войната в Украйна са показали това. Президентът каза, че само тогава правата биха могли да бъдат универсални ценности за цялото общество и за всеки отделен човек. Той припомни, че поради пандемията бяха наложени някои ограничения при упражняването на основните права и добави, че това поставя акцента върху ролята на националните институции, които трябва да гарантират, че ограниченията на правата са временни и са пропорционални на възникналата заплаха. Радев отбеляза, че воден от това разбиране, и той нееднократно е упражнявал правомощията си за връщане на закон за ново обсъждане в Народното събрание и за сезиране на Конституционния съд.
Днес, формално погледнато, националните стандарти за защита на човешките права в Европа са изравнени. Това обаче дава ли ни основание да кажем, че всичко е наред с правата на човека, че няма за какво да се работи, че няма какво да се подобрява- със сигурност не, посочи още Радев.
Президентът Радев отбеляза, че 30 години след присъединяването си към Съвета на Европа България вече е постигнала определено ниво на зачитане на стандартите на организацията в областта на демокрацията, правата на човека и правовата държава. Постмониторинговият диалог с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа постигна предназначението си и се налага мнението, че полезността на този постмониторинг вече е изчерпана, посочи президентът. Той добави, че това не изключва продължаването на активно сътрудничество със Съвета на Европа за постигане на напредък в реформата на съдебната власт, борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност, свободата на медиите. Държавният глава отбеляза още, че страната ни нееднократно е изразявала позиция в подкрепа на възможността за наблюдение и оценка на изпълнението на статутните ѝ задължения в рамките на нова процедура на общ мониторинг на всички държави членки на Съвета на Европа.
Във форума участват още служебните министри на правосъдието и на външните работи Крум Зарков и Николай Милков, вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на Конституционния съд Павлина Панова, омбудсманът Диана Ковачева.