Людмил Ангелов реализира мечтата си за интеграл с клавирните концерти на Брамс

Интегралното изпълнение на двата клавирни концерта от Йоханес Брамс е отдавнашна мечта на Людмил Ангелов и съвсем скоро тя е на път да се осъществи в рамките на тазгодишния "Европейски музикален фестивал" в София, съобщават организаторите от "Кантус фирмус". Събитието е на 8 ноември в зала "България" и събира виртуозния  ни пианист с оркестъра на "Класки ФМ" под диригентската палка на маестро Григор Паликаров.
Многократно в своята кариера Людмил Ангелов е изпълнявал по отделно двата концерта. С първия той печели престижния конкурс "Палм бийч" в САЩ през 1990 г., а музиката на Брамс го съпътства през цялата му кариера. "Винаги е хубаво човек да се потопи в интимния, по някога пламенния свят на Брамс. Той е от авторите, гледащи винаги леко назад. Не му убягва традицията, но я пренася в своя собствен емоционален свят. Тази дълбочина на чувството и начина, по който го превръща в музика, са уникални", казва Людмил Ангелов.
"Хората са правили много лоши неща, но композитори като Брамс, ни дават повод да се гордеем с достиженията на човешкия дух", казва Григор Паликаров.

Концертите на Брамс принадлежат към основния клавирен репертоар от ХІХ век, но представянето им заедно е рядкост и поставя огромна отговорност пред музикантите на сцената. Двете произведения са много различни като характер, а общото между тях е симфоничната трактовка на жанра, обясняват от "Кантус фирмус".
Концерт №1 в ре минор, оп. 15 е създаден през 1858 г. от 25-годишния Брамс и носи необуздания романтичен порив на епохата. Още първата част показва остро, титанично противопоставяне между солист и оркестър. Композиторът пише музиката под впечатленията си от 9-та симфония на Бетховен, която е слушал за първи път наскоро преди това,  както и под напора на личните чувства, породени от общуването с Роберт и Клара Шуман, които са негови ментори.
Вторият концерт в си бемол мажор, оп. 83 се ражда две десетилетия по-късно в период на творческа зрялост (1881 г.) и е в необичайната 4-частна форма. Тук соловата партия и оркестърът в много по-голяма степен водят диалог, отколкото конфронтация и това създава усещане за спокойствие, широта и епичност.