Авторите му от университета на Куинсланд са анализирали историческото разпространение на 14 от най-големите видове животни в Азия, след което са сравнили данните с информация за съвременните им популации в 10 гори на континента.
Оказва се, че броят на някои представители на мегафауната, като малайските мечки, суматранските носорози, ягуарите и тапирите е намалял заради близостта с хората. При четири вида - тигри, слонове, диви прасета и димни леопарди, обаче се наблюдава увеличаване на популациите в райони с човешка инфраструктура.
Учените обясняват тази обратна тенденция с мерките за опазването на природата и суровата борба с бракониерството в националните паркове, които са по-близо до населените места и по-често са посещавани от туристи. В тези райони също така се полагат усилия за възстановяване на местообитанията на животните.
Резултатите от настоящото изследване показват, че при подходящи условия някои големи животни могат да живеят в близост до човека, въпреки твърденията на природозащитниците, че хората и мегафауната са несъвместими.