Тъй като продължителното преовлажняване представлява нарастваща заплаха за семействата, които отглеждат храна за собствени нужди, все повече от тях се обръщат към използването на салове като сигурни платформи за зеленчуци и плодове, включително краставици, репички, горчиви кратуни, папая и домати. Повечето се продават като разсад.
Саловете, изплетени от стъбла на инвазивни зюмбюли, осигуряват спасение за семействата по време на все по-екстремните сезони на мусоните, когато сухата земя става особено оскъдна.
200-годишната техника първоначално е възприета от фермерите в региона по време на сезона на наводненията, който е продължавал около пет месеца всяка година. Но днес районът остава под вода за осем до 10 месеца и все повече земя се наводнява.
"В наши дни земята е под вода за по-дълго време. Тази древна техника ни помага да изкарваме прехраната си", споделя 42-годишният Мустафа. Той разказва, че баща му и предците му са правили това. "Но работата не е толкова лесна. Така че отначало се опитах да печеля като продавач на плодове, но в крайна сметка потънах в дългове. Опитах късмета си в плаващото земеделие преди пет години и това доведе до голяма промяна в живота ми", обяснява Мустафа, единственият, който изкарва прехраната на шестчленното си семейство.
Подходът, който сега се практикува от около 6000 фермери за препитание в блатистата югозападна част, може да се окаже решаващ, тъй като изменението на климата води до повишаване на морското равнище и прави мусоните по-непостоянни. По думите на Дигбиджой Хазра, служител по селското стопанство в Назирпур, броят им се е увеличил от около 4500 преди пет години.
Плаващите ферми сега покриват общо 157 хектара в област Пироджпур, и 120 хектара в Назирпур, където до преди пет години са били само 80 хектара.
"Изисква по-малко пространство от конвенционалното земеделие и няма нужда от пестициди. Плаващото земеделие може да бъде бъдещето“, коментира Хазра пред Ройтерс.
Разположеният почти на морското равнище Бангладеш се счита за една от най-климатично уязвимите страни, като въздействието на покачващите се води се усложнява от бури, наводнения и ерозия.
Въздействието върху климата се усложнява от природни фактори, като тектонични промени, които карат земята да потъва, както и от язовири нагоре по течението на реката, задържащи тиня, която иначе би запълнила ерозиращата делта.
Между 2000 г. и 2019 г. Бангладеш беше класиран на седмо място в списъка на най-силно засегнатите от изменението на климата страни, според Глобалния индекс на климатичния риск за 2021 г., изготвен от неправителствената организация "Джърман уоч" (Germanwatch).
"Тъй като това е най-голямата делта в света... огромна част от територията на Бангладеш е подложена на чести при това внезапни наводнения и речно ерозия", съобщава Азиатската банка за развитие в доклад от 2021 г.
Бангладеш също често е удрян от циклони, идващи откъм Бенгалския залив, докато глобалното затопляне прави моделите на валежите все по-хаотични. Повече от една четвърт от 165-милионното население на страната живее в крайбрежната зона.
Повишаването на морското равнище и ерозията на бреговете може да накарат Бангладеш да загуби 17 процента от територията си и 30 процента от производството на храна до 2050 г., според доклад на Международния валутен фонд от 2019 г.
Плавайки с лодка по един от безбройните водни пътища на страната, Мустафа казва, че сега може да изхрани семейството си, "без да иска помощ".
Маржовете на печалбата обаче се свиват с нарастването на разходите, добавя той. Тази година е похарчил около 4500 така (43 долара) за лодка, натоварена с водни зюмбюли, тежащи около 1,2 тона, които да бъдат вплетени в нови салове за годината. Миналата година цената е били само 1000 така.
Саловете, чиято изработка отнема два месеца, обикновено са около 6 метра дълги и 1 метър широки, но могат да бъдат няколко пъти по-големи, казват фермери. Те трябва да бъдат заменени с нови след три до четири месеца.