По думите му усреднената стойност на безпилотна система е незначителна на фона на пилотируемо въздухоплавателно средство, дори без да бъдат адресирани проблемите, свързани с безопасността на пилота.
БТА разговаря с полк. Генов във връзка с първото специализирано изложение за дронове и безпилотни машини на Балканите, което се провежда от 20 до 23 октомври в София. В рамките му днес ще бъде представена Националната научна програма "Сигурност и отбрана" и ще бъде обсъдена ролята на авиационните безпилотни системи за изпълнение на програмата.
"Програмата цели да бъдат консолидирани усилията на научните организации, висшите училища, иновативните бизнес организации и индустрията в страната с оглед на повишаване на конкурентоспособността им при участието в различни инициативи на НАТО и ЕС, свързани с научните изследвания и развойната дейност", обясни полк. Генов.
По думите му бързото развитие на безпилотните летателни системи се дължи на комбинацията от множеството им съществуващи и потенциални приложения, както и на факта, че за тях основно се използват достъпни технологии, а пречките за бързо производство са много малко.
Полк. Генов отбеляза, че това е развиващ се пазарен сегмент и потребността от тях се очаква да бъде все по-голяма. Той добави и че за производството на системи с гражданско предназначение не е необходимо високо ниво на специализирана подготовка - на практика бакалавърската степен в различни инженерни направления е достатъчна за организиране на производствен процес.
"Имайки предвид, че една безпилотна система има жизнен цикъл между 8 и 12 години, това би могло да създаде постоянна потребност от специалисти", посочи полк. Генов и допълни, че сред оставащите за преодоляване бариери е регулаторната рамка, на която по време на изложението се предвижда да бъде обърнато специално внимание.
Следва пълният текст на интервюто:
- В България се провежда първото специализирано изложение за дронове и безпилотни летателни системи на Балканите, на което днес ще бъде представена Националната научна програма "Сигурност и отбрана". Кои са основните акценти в нея?
- Първо, искам да Ви благодаря за предоставената възможност за дискусия по теми, които определено са с изключителна важност.
Националната научна програма "Сигурност и отбрана" е създадена с оглед на изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 (НСРНИ) с цел повишаване на националния научен капацитет в областта на сигурността и отбраната. Програмата цели да бъдат консолидирани усилията на научните организации, висшите училища, иновативните бизнес организации и индустрията в страната с оглед на повишаване на конкурентоспособността им при участието в различни инициативи на НАТО и ЕС, свързани с научните изследвания и развойната дейност.
Надявам се посредством участието в програмата да се осъществят по-активни връзки на науката с образованието, с бизнеса, с индустрията, с държавните органи и с обществото в сферата на сигурността и отбраната, както и поне частично да се преодолее фрагментацията в българската наука, както и да се получи синергичен ефект в използването на националния научен потенциал.
Резултатите от всички фундаментални научни изследвания ще бъдат публично достояние и се надявам да са в значителна полза на обществото.
- Защо представянето на програмата е част именно от този форум?
- Приехме поканата на организаторите, първо, защото те също като нас си поставят амбициозна цел за развитие на национален капацитет и на второ място, защото в работната програма на форума присъстват задачи, пряко свързани с развитието на безпилотните летателни системи.
- Безпилотните летателни системи са сред най-бързо развиващите се технологии. На какво се дължи това? Какво е значението на този вид технология за отбраната?
- Развитието се дължи основно на комбинацията от множеството им съществуващи и потенциални приложения, и факта, че в безпилотните системи се използват в голямата си част т. нар. достъпни (off-the-shelf) технологии и на практика има много малко пречки за бързо производство. За съставните елементи и агрегати има множество доставчици, което поддържа цените им сравнително ниски.
От друга страна навлизането на сравнително нови технологии, като изкуствен интелект и машинно обучение, също създава условия за разширяването на възможностите на безпилотните системи в аспект повишаване на автономността. Единствено кризата в полупроводниковата индустрия е проблем към днешна дата от гледна точка на ефективност на производството им и, разбира се, пречки от регулаторен характер.
Приложенията за отбраната са множество и ролята и делът на безпилотните летателни (и не само) системи ще нарастват непрекъснато. Няма да се спирам в детайли на всички военни приложения. Разбираемо, повечето дискусии и приложения към момента са насочени към чисто бойните мисии, по обясними причини свързани с икономическата ефективност и безопасността на пилотите, но аз лично смятам, че потенциалът на безпилотните летателни системи е още по-висок за решаване на общи и специфични логистични задачи.
- Има ли икономически измерения използването на безпилотни летателни системи?
- Безспорно. Базирайки се на стойността на безпилотните летателни системи (БЛС) - усреднената стойност на безпилотна система е незначителна на фона, например, на пилотируемо въздухоплавателно средство, дори без да адресираме проблемите, свързани с безопасността на пилота. Тази стойност варира съобразно приложението и вида на БЛС, но във всички случаи от икономическа гледна точка стойността на жизнения цикъл на БЛС е незначителна в сравнение с пилотируемия еквивалент. Нещо повече, например за полицейски нужди стойността на безпилотна система е съизмерима с тази на екипиран полицейски автомобил.
Въпросът има за мен и друг аспект - икономически измерения на производството, който за мен е подценяван в България. Цялостният икономически ефект би могъл да бъде значителен и би могъл да бъде свързан със създаването на нови работни места.
Първо, това е развиващ се пазарен сегмент и на базата на множеството приложения на безпилотните системи потребността от тях се очаква да бъде все по-голяма. От друга страна, споменах вече достъпността на използваните технологии, сега добавям и факта, че за производството на системи с гражданско предназначение не е необходимо високо ниво на специализирана подготовка - на практика бакалавърската степен в различни инженерни направления е достатъчна за организиране на производствен процес.
Имайки предвид, че една безпилотна система има жизнен цикъл между 8 и 12 години, това би могло да създаде постоянна потребност от специалисти. В крайна сметка, остава да се преодолеят няколко бариери - на първо място националните особености, свързани със стремежа за иновации, и регулаторният механизъм. Удовлетворен съм, че по време на изложението ще бъде обърнато специално внимание на регулаторната рамка. Институтът по отбрана също има своя позиция и се надявам най-накрая да бъде решен въпросът с военните летателни власти, което ще даде възможност за прецизиране на регулаторната рамка, касаеща безпилотните летателни системи в отбраната.
- Какви са предизвикателствата в работата на Института по отбрана предвид бързото развитие на технологиите?
- Смея да твърдя, че по отношение на експертизата се стараем да поддържаме високо ниво. За това спомага участието на експертен и академичен състав от Института по отбрана в различни експертни групи на Европейската агенция по отбрана и Организацията на НАТО за наука и технологии, и партнирането ни с множество академични организации и индустриални партньори от Европейския съюз.
Предизвикателства не липсват. Като основно предизвикателство по отношение на дейността ни се явява развитието на академичния състав. Не сме достатъчно атрактивни на пазара на труда, трудно привличаме и кадри от Въоръжените сили.
По отношение на развойната дейност, предизвикателство се явява недостатъчното финансиране и трудното възприемане на развойната дейност като частичен отговор за модернизацията на Въоръжените сили. Само за сведение - за развитите държави делът на развойната дейност е между 15 и 25 процента от бюджета за придобиване. На практика, в наши условия, този процент е нулев.
Наложеният с времето стремеж да се придобиват въоръжение, техника и системи, които са в редовно производство без никакъв елемент на новост и иновативност, ще ни изиграе лоша услуга в бъдеще. Какво предимство бихме имали пред евентуалния противник, ако използваме еквивалентни системи?!
Тук е мястото на новите технологии, които имат военно приложение - те са елементът, който би осигурил такова предимство. Задължително е да създадем среда, която е благоприятна за иновациите в отбраната, независимо че съм скептично настроен относно склонността на Въоръжените сили да приемат иновациите и да развиват на тяхна база нови оперативни концепции.