Журналистката, поетеса, автор на множество пиеси, режисьор и ментор на млади артисти в Театър-школата „Артистисимо“ Иглика Пеева има ново високо творческо постижение. Нейната пиеса „Данте между рая и ада“ /“Dante che canta e incanta“/ имаше в сряда вечерта своята италианска премиера на театралната сцена в Равена и предизвика силния интерес на публиката, която аплодира както представлението, така и българския му автор, макар и задочно. Разговаряме с Иглика Пеева за пътя от Русе до Равена.
- Как се роди идеята за пиесата за Данте?
- Покани ме моята бивша колежка от театъра Евелина Дряновска, която над тридесет години живее и твори в Равена. Градът, в който е гробът на Данте, е център на националните чествания на поета и там се провежда фестивал във връзка със 700 години от смъртта на великия творец.
- А на какво стъпи при написването на пиесата?
- Повече от месец се рових в различни документи, защото исках да се докосна, освен до живота на Данте, и до самата епоха. Всеки е продукт именно на епохата, на политическите течения и влиянието им върху живота ни. Най-ярката и пълна с подробности е биографията на твореца, писана от Бокачо. Затова и направих Бокачо водач в разказа за великия Поет. Бокачо е на 8 години, когато Данте умира в Равена, съборен от треската. Той е запленен от творчеството му и тръгва да търси все още живите извори. В пиесата включвам два епизода, описани от Бокачо. Още бременна, майка му сънува, че стои под красиво лаврово дърво, а пред нея един паун разперва великолепната си опашка, което тя приема като знак за величието на детето си. Пак Бокачо разказва в биографията на твореца, че когато умира едва петдесет и няколко годишен, не могат да намерят финала на „Божествена комедия“. Единият му син сънува, че баща му се явява и му подсказва къде са липсващите песни. Събуждайки се, той действително ги намира в посочения тайник. В пиесата колективна главна роля играе народът - жените и мъжете. Там е Майката на Данте - починала още в детските години на поета, която присъства като дух в пиесата, изиграна от актрисата Дина Шошева. Вътре са трите парки, които вещаят Съдбата на Поета. Включен е и персонажът на маркиз Маласпина - един от покровителите на прогонения от Флоренция Поет. Разбира се, присъства и Беатриче - идеализираната, обезсмъртена икона, на която са посветени множество сонети, върху които минестрелите композират песни и ги пеят по различни градове, още докато Данте е жив. В пиесата е и Джото - също флорентинец, изигран от актьора от варненския театър Велизар Емануилов. По политически причини Данте е не само прогонен от родния си град, конфискувано е имуществото му, но и след време е издадена смъртната му присъда. Гладен, гонен, лишен от семейството и децата си, Поетът кръстосва прашните пътища и най-накрая намира своя пристан в Равена, където се установява. Вече възрастен той има щастието да посрещне синовете и дъщеря си Антония. Тя е до него на смъртния му одър и решава да стане монахиня - забележете, под името на обезсмъртената му любима Беатриче. А в „Божествена комедия“ Данте вкарва всичките си врагове, „въздавайки“ им според заслуженото и разплащайки се с тях за векове напред.
- Спектакълът вече беше показан с голям успех в Русе от Театър-школа „Артистисимо“.
- Всъщност писах пиесата за Равена, но по желание на децата я направихме и с „Артистисимо“ в края на миналия сезон под заглавието „Данте между Ада и Рая“. В италианския превод и режисьорската адаптация на Евелина Дряновска, която освен че играе Земята в пиесата, е и съавтор на някои от сцените, пиесата получи заглавието „Dante che canta e incanta“ - „Данте пее и омагьосва“. Трябва да отбележа, че в Равена ролята на Данте е поверена на известния класически актьор дантиевист Франко Константини.
- За широката публика Данте Алигиери се свързва единствено с „Божествена комедия“, но той не е само това, нали?
- Данте е баща на италианската литература, който за пръв път пише на тоскански диалект, пренебрегвайки традиционното правило да се пише на латински. Той полага основите и на съвременния литературен език. Освен „Божествена комедия“ има и много други произведения, от които най-разпространени са сонетите, посветени на Беатриче. В контекста на основополагащата за Европа италианска култура Данте е обожествяван и Времето му присъжда лавровия венец.