В документите на Архиерейското наместничество в Търговище, съхранявани в Държавен архив – Търговище, се откриват два интересни документа, създадени на един лист. Той съдържа две писма – едното е на протойерей Васил Коев до Варненския и Преславски митрополит Йосиф, а другото е отговорът, почти светкавичен, написан и подписан от Дядо Йосиф на същия лист. Писмата са датирани, съответно, с дата 17 септември и 19 септември 1962 г. По откриването на документите е работил Светлин Божинов – дългогодишен директор на институцията, днес пенсионер, допълни за БТА Петрова.
За какво става дума – обясняват подробно специалистите. На 26 юни 1962 г. Светият Синод с тържествен акт провъзгласява Отец Паисий за светец. През тази година – 1962, в търговищкия храм „Св. Иван Рилски” все още продължава започналата през 1957 г. вътрешна благоукраса на храма. Благоукрасата е поверена на известния художник-резбар Петър Кушлев, който създава великолепния и уникален резбарски иконостас, художникът Христо Апостолов изписва иконите за него, а прочутият проф. Никола Кожухаров – стенописите. Това дава повод на председателя на църковното настоятелство – протойерей Васил Коев да помоли Варненския и Преславски митрополит Йосиф, проф. Кожухаров да изографиса в храма стенопис с образа на преподобния Паисий Хилендарски, който ще е първото изображение на Отец Паисий като светец. В следващите редове отец Коев пише, че проф. Кожухаров приел идеята с въодушевление и уточнява, че професорът вече е рисувал Отец Паисий в тронната зала на Светия Синод. Прави предложение и за мястото на неговото изографисване и отбелязва привършването на работата по благоукрасяването на храма. В края на писмото отец Коев отправя молба към Негово Високопреосвещенство Варненския и Преславски митрополит Йосиф „... Моля, ако е възможно, запланувайте за храмовия ни празник гостуване със служба в нашия храм. Това ще донесе голяма радост на мен, на семейството ми и на християните в града.“
Писмото е изпратено до Варна и по най-бързия начин – препратено до София, където се намира митрополитът. От своя страна дядо Йосиф, явно оценил спешността на отправената към него молба, отговаря веднага като саморъчно, направо върху изпратеното до него писмо, написва отговора си до протойерей Васил Коев. От неговото писмо се разбира, че той приема предложението за изографисването на преподобния Отец Паисий, след което дава своите напътствия към художника: „... Не е изработена, обаче, икона на преподобния наш отец Паисий. Тъй че, относно светия образ на преподобния, няма нещо установено. ... Когато ще се рисува образът на светеца Паисий, ще трябва да се изрисува така, че от целия му образ, дори от дрехите му, да лъха и да се излъчва святост. Този образ не бива да бъде реалистично-земен, а реалистично-небесен...“ Към края на писмото си той пише „... Много моля г. професора да бъде добър и да ми изпрати скицата за образа, преди да го рисува на стената....“
Така представените документи, написани на един лист хартия, са от значение не само за историята на храма, но и на Българската православна църква, а защо не и на България. Този лист хартия отразява предисторията на създаването на първото изображение на Отец Паисий като светец, и то не къде да е, а в нашия – търговищкия храм „Св. Иван Рилски” – събитие, което е достоен повод за гордост на всички търговищенци, казва директорът на Държавен архив – Търговище Диана Петрова.