Касабов е гост-професор в Института по информационни и комуникационни технологии на Българската академия на науките (ИИКТ-БАН).
Лекцията демонстрира множество приложения на невронните мрежи, импулсните невронни мрежи и NeuCube, разработени от екипа на Касабов, като ранна диагноза и предсказване на мозъчни и когнитивни заболявания; интерфейси мозък-машина за управление на протези и обекти чрез мозъчни сигнали и други. Част от тези разработки са влезли в програмата на нов Европейски проект NEMO-BMI (невроморфни интерфейси за мозък-машина), в който наред с управлението на протези, мозъчни сигнали ще се дешифрират и подават за първи път в световната практика към повредени нерви на гръбначния стълб за тяхното възстановяване чрез непрекъснато самообучение. Това е водещ проект в световната наука в тясно сътрудничество с колеги от Франция, Нидерландия и Швейцария. Българският екип е базиран в ИИКТ-БАН, посочват от института.
За проекта Касабов разказа, че целта, която се стремят да постигнат, е сигналите, които се декодират от човешкия мозък да се предават на протези за задвижване и същевременно да се подават на нервите, така че да се постигне възстановяването им, ако те са увредени. Това е първи проект в света, в който се работи по възстановяването на нерви и създаване на комплекс от процеси за разпознаване на мисловните сигнали и едновременно управляване на протези, обясни той. Касабов отбеляза колко е щастлив, че сме част от него. По думите му ИИКТ-БАН има много сложната задача да разработи устройствата, които да декодират правилно мозъчните сигнали и да ги подават в едната или другата посока. Вярвам, че ние ще успеем, каза той и допълни, че за този проект имат вакантни места. Ако имате млади хора, които проявяват интерес в тази област, може да ги насочите към нас, посочи още той.
Той разказа и за своя подход в работата с невронните мрежи. “Подходът ми към изследванията в невроинформатиката и невронните мрежи е да можем ние да хванем тези процеси като дейности, развиващи се във времето. Защото нищо не е заковано постоянно, всичко се променя. И тази промяна на процесите във времето означава, че ние трябва да създадем модели, които да се обучават на тези дълбоки времеви характеристики”, каза той и допълни, че няма по-добър стимул за развитие на интелигентни системи от човешкия мозък. Той е съвършена машина, резултат от еволюция, продължила милиони години. Този процес той иска да използва като принцип в системите си.
Проф. Касабов отбеляза, че знанието в мозъка е винаги пространствено и времево. Искаме да създадем такива модели, които се обучават на пространствени и времеви характеристики от данните. Това е една от целите на развитие на невроинформатиката. Касабов говори още и за импулсните невронни мрежи, които са базата за разработка на свръхмощни невроморфни неврокомпютри. Последните създадени неврокомпютри включват стотици милиони изкуствени неврони или изпълнителни елементи и консумират хиляди пъти по-малко енергия от сегашните компютри. Енергията ще е дефицитна и в бъдеще. Минавайки на компютри, които изискват хиляди пъти по-малко енергия, е един от начините да се развива изкуствения интелект и информатиката, констатира ученият.
Сред приложенията на невронните мрежи и неврокомпютрите той отбеляза обработката на мозъчни данни и предсказване на мозъчни заболявания като деменция или инсулт. Има много разработки, които показват, че този подход, който е вдъхновен от мозъчните процеси най-добре обработва мозъчни данни, коментира ученият. Той отбеляза, че невронните компютри вече са разпространени в много части на света и е доволен, че е участвал в почти всички центрове, които са създадени. По думите му много от тях използват разработките, които той е създал.
Касабов обяви създаването на българска група, която ще работи в тази област и която планира през 2023 г. да направи симпозиум по въпросите на невроинформатиката, невронните мрежи и неврокомпютрите. Освен учени и представители на висшето образование, според Касабов на срещата място имат и учениците, интересуващи се от тези дейности. Много места в България, където има училища и университети, са заинтересовани да развият нещо ново, нещо, което е на световно ниво и носи научен и практически принос за страната, коментира той идеята да кани и ученици.
Проф. Никола Касабов е водещ световен учен в областта на невронните мрежи, отбелязват организаторите на срещата. Той е автор на оригинални теории и модели на невронни мрежи, които се използват в повече от 50 страни по света, като развиващите се невронни мрежи (Evolving Connectionist Systems, ECOS) и изчислителната архитектура, базирана на импулсните невронни мрежи, наречена NeuCube.