В откриването взе участие и зам.-министърът на вътрешните работи и член на Националната комисия за борба с трафика на хора, която е организатор на форума. Сред темите на дискусията са подобряване на механизмите за събиране и анализ на данни за жертвите на трафик, както и оползотворяване в полза на пострадалите на конфискувани средства и имущества от осъдени трафиканти.
Антоанета Василева посочи, че само няколко държави в Европа са докладвали успешни искове за обезщетение като ГРЕТА е отправила препоръки към 24 държави с ниво спешни мерки. Често жертвите не са систематично информирани за процедурите и правото им да получат обезщетение, отбеляза Василева. Често полицейските служители и адвокатите нямат достатъчно познания за правото на обезщетяване на жертвите на трафик. Няма и достатъчно практика в използването на конфискуваното имущество от трафикантите, за да се обезпечат жертвите, съобщи Василева. Тя поясни, че трафикантът е отговорен да компенсира жертвата, но рядко има пълно обезщетение независимо дали трафикантът е открит, изчезнал или няма активи. Затова страните трябва да гарантират това обезщетение, в повечето страни в Европа обаче това все още не се случва. Конвенцията на Съвета на Европа, която България е ратифицирала през 2007 г., предлага създаването на фонд за компенсации, програми за социално подпомагане и социална реинтеграция, които могат да се финансират от активите с престъпен произход. На практика обаче много малко държави прилагат тези препоръки, посочи Антоанета Василева.
Тя съобщи, че системи за предварително изплащане на обезщетения и компенсации на жертвите на насилие и сексуални престъпления, включително и жертвите на трафик има в Холандия. Там, ако осъденото лице не е платило това обезщетение в срок от осем месеца след окончателната присъда, правителството изплаща сумата на жертвата и след това търси изплатеното обезщетение от трафиканта. Исландия също е добър пример, при който жертвите на трафик, получават компенсация директно от държавата, като разходите по делата се покриват от нея. В Швеция също се изплащат компенсации дори и да не е идентифициран извършителя на престъплението. Размерите на обезщетенията за жертви на сексуална експлоатация са от 8200 до 33 400 евро, информира Василева и изрази съжаление, че останалите държави в Европа не предлагат такива компенсации. ГРЕТА е отправила препоръки към много от тези държави, включително и България за създаване на система за компенсации.
Тя каза още, че има страни, които разработват и поддържат всеобхватна, единна и последователна статистическа система за събиране на данни по отношение на жертвите на трафик. Това са Португалия, Кипър и Грузия. Повечето страни не събират достатъчно данни, които да показват реалния мащаб за проблема с трафика на хора. В това отношение ГРЕТА е отправила препоръки за спешни мерки към 16 държави, сред които България, Австрия, Белгия, Германия, Норвегия, Испания за създаване на статистическа система за събиране на данни.
България е страна по всички основни международни споразумения в областта на трафика на хора, както и по всички основни правни инструменти, свързани с правата на човека и престъпността, стана известно на форума. През 2003 г. България криминализира трафика на хора, през 2005 г. е приет специален закон за трафика, а през 2007 г. - Конвенцията за трафика на хора. Страната ни е развила своята национална политика и законодателна рамка, минала е през третия мониторингов кръг за правната помощ и е получила подробни препоръки, които е важно да бъдат изпълнени. Въпреки това обаче липсва категорична устойчивост при практическото прилагане на съответстващите мерки и действия. Съществува и хронично недофинансиране на специализираните услуги за пострадалите от трафик и липса на възможности те да бъдат компенсирани.