Авторът бе в града, за да представи най-новото, четвърто поред и допълнено издание на книгата си "Сестри Палавееви в лабиринта на младостта и в бурята на историите", както и най-новия си роман "Мисия Туран" (2021).
Сред гостите бяха писателят Недялко Йорданов и актьорът Михаил Билалов, чието присъствие Попов описа като "неочакван подарък", защото двамата са съученици и приятели от Класическата гимназия в София.
Алек Попов разказа, че мнозина са го питали дали възнамерява допълнително да развие историята на сестри Палавееви, която имаше своето продължение в книгата "Сестри Палавееви по пътя към новия свят". Вместо това, той избира да представи тяхната предистория, която е написана още преди създаването на романа. "Тя има характер малко на проучване, което аз правих по-скоро за себе си и е изпълнено във формата на документален ключ от няколко глави. В тях аз, като един добросъвестен изследовател, публицист и хроникьор, изследвам сведенията, които има за тези сестри", обясни писателят. Той допълни, че е имал идея целият роман да бъде продължен в този стил, но след това е предпочел действието да бъде разказано по най-класическия начин. Това създава една динамика на действието, която никога не трябва да се губи", обясни писателят.
Алек Попов разказа как проучването на тяхната история тръгва от името на една измислена от него малка уличка в краен софийски квартал. Тя носи името на сестрите, но почти никой не помни кои са те. Така започва да изследва как и къде са се родили и къде са учили. В представите на Попов те са били възпитанички на Първа девическа гимназия, което навремето е било класическа гимназия в пълния смисъл на думата.
"В България е имало много класически гимназии, където обучението е било на изключително високо ниво. Едната ми баба беше завършила такова училище и си спомням, че когато учех в Класическата гимназия, създадена през 80-те години, тя беше вече над 60-годишна и помнеше, и ми помагаше с писането на латински език. Аз за себе си не мога да кажа, че се оправям на латински език, но, както се казва за латинския - не е важно да го знаеш, а да си го учил", пошегува се писателят.
Той разказа още, че има глава, която описва перипетиите на сестрите в гимназията, в която се е опитал да пренесе много от своя опит и от това, което той е преживял в гимназиалните години.
"Тези момичета, които са будни, любопитни, палави, може би малко разглезени, но във всички случаи много свободолюбиви, започват да разглеждат най-различни обществени движения и идеи, които тогава съществуват в българското общество и които по някакъв начин са много важни за обществения живот. Впускат се с голяма страст да изследват всички тях. Отначало тръгват при македонците, после при приятелите на фашистката идея, попадат дори на учението на Дънов, на философията. Накрая се озовават сред група млади марксисти, които представят съветски филм и така попадат в редиците на Съпротивата. Тези момичета са надарени с много здрав разум и бързо усещат крайностите и въобще абсурда на всяка идеология. Затова и бързо се отказват от тези свои увлечения. Когато обаче попадат на партизаните в гората, се оказва, че оттам не е никак лесно да избягаш. Така започват и приключенията им в партизанския отряд", разказа писателят.
Попов обясни, че емоционалната им история се базира на много, много проучвания. За целта той изчита множество спомени, документалистика, рови се отчасти и в архивите, но не толкова заради конкретните факти, колкото, за да усети духа на времето. "Там бяха съсредоточени повечето ми усилия - да успея да предам това всъщност страшно за България време, когато тя реално се намира в условия на гражданска война. В турболенцията на Втората световна война, подобни процеси по това време протичат из целите Балкани, макар и обособени от различни фактори", заяви той.
Писателят поясни, че във втората част на "Сестри Палавееви"е включил дори истории, които понякога са на ръба на фантастиката. "Тази книга има тънък фентъзи елемент. На мен много ми харесва, винаги съм го обичал. Той е деликатно видян, но приключенията носят нещо от духа на Толкин дори, защото има едни джуджета", каза писателят.
На въпрос от публиката обиждат ли някого сестри Палавееви, Попов отговори: "Човек не може да се хареса на всички. Аз си разказвам историята по начина, който на мен ми харесва. Ако някой се чувства засегнат, това си е негово право. Това обаче е история, която се харесва на хора, които мислят по-широко. За тях това е интересно и забавно, независимо какви убеждения имат - може да са хора и отляво, и отдясно. Не се харесва само на чугунените глави, които виждат света в черно и бяло и които, за съжаление, не са никак малко".
Запитан дали след толкова натрупани добри истории се готви нов филм като "Мисия Лондон", Попов обясни, че това е много сложен въпрос, защото за разлика от книгоиздаването, киното е изцяло финансирано от държавата. "Там има комисии, които се събират. Нещата не са никак прости. Обикновено, когато нещата не зависят от теб изцяло, никога не можеш да кажеш кога нещо ще се случи".
Алек Попов каза, че има проекти по всяка една от представените книги, но всички са спрени. Припомни, че по "Сестри Палавееви" е замислен телевизионен сериал, но още не е известно дали ще бъде развит, както и дали ще се "раздвижат духовете". "И "Мисия Лондон" не беше никак просто да го пробутаме. Излъгахме ги, че ще правим любовен филм, ама оттогава не минава тоя номер", каза с усмивка писателят.
Попов коментира отзвука от "Мисия Туран", чиято тема за древното величие на народа ни е незатворена глава от българската история. Той смята, че книгата намира все повече читатели по един постепенен начин, а отскоро е достъпна и в аудио формат.