По думите й, за да има реален спад на бедността, трябва да има адекватни публични политики, които да са насочени в две насоки - установяване на референтни минимални стандарти (издръжка на живот) и контрол върху неравенствата чрез праг/коридор от социално полезни и социално поносими стойности.
Доц. Желязкова представи доклад на мониторинга на бедността за 2022 г. Акцент се поставя върху това доколко се чува гласът на гражданите. Тя цитира данни от европейско социално изследване (European Social Survey), което у нас е проведено в периода юни-септември 2021 г. сред 2718 българи. От запитаните 81,9% са отговорили, че не виждат реални политики за предотвратяване на бедността. Според 92,9% от респондентите правителствата трябва да ги защитават от бедност.
Желязкова обясни, че само 2,5 на сто от запитаните в конкретното проучване не мислят, че правителствата трябва да предпазват хората от бедност. Делът на българите, които откриват правителствена подкрепа за проблема, е само 8,2%, сочат още данните. Желязкова каза още, че 78,5 процента от хората смятат, че политическата система не позволява на хората да имат влияние върху политиката.
Росица Маринова от Конфедерация на труда „Подкрепа“ определи понятието „работещи бедни“ като диагноза. Тя каза, че по данни на Международната организация на труда в света има над 550 милиона работещи бедни. Най-голям е техният брой в Африка, Азия, Латинска Америка, посочи синдикатът. По думите й здравната криза от пандемията от коронавирус и последствията от войната в Украйна поставят на прага на бедност все повече работници и в Европа.
Повечето от професиите, при които се говори за „работещи бедни“, са чистачи, строители, шивачи, шофьори, сервитьори, земеделски работници, каза Маринова. Тя отбеляза, че тези професии не предполагат висока квалификация. Маринова обясни също, че става въпрос за професии с ниско заплащане, както и с най-голям дял в сивия сектор относно недекларираната заетост.
Маринова припомни, че на 14 септември т.г. Европейският парламент прие закон за адекватни минимални работни заплати за всички в Европейския съюз (ЕС). Маринова посочи, че по данни на Евростат българите получават най-нисък размер на заплащане в рамките на ЕС.
Георги Медаров от Българската академия на науките коментира, че, за да се работи за решаването на проблема с бедността, трябва да се изяснят точните причини, което налага и ново осмисляне на определението за бедност.
Форумът, посветен на Международния ден за изкореняване на бедността, продължи с дискусия за проблемите в здравеопазването, както и за бедността при децата. Конференцията беше организирана от сдружение „Лекари на света” и Европейската антибедност мрежа - България, с подкрепата на Посолството на Франция в България. Събитието се състоя във Френския институт в София.