Събитието вчера започна с половинчасово закъснение, заради технически проблем. Организаторите помолиха за извинение публиката, изпълнила залата до краен предел. Зрителите бяха посъветвани да се възползват от възможността да общуват помежду си. Този неочакван призив бе съвсем естествено продължение на едно от темите в представлението - за загубената комуникация между двама братя.
Постановката събира за първи път на театралната сцена Александър Алексиев и Стоян Дойчев, а пиесата е писана специално за тези двама актьори. Партнират им още две имена от трупата на Плевенския театър - Ива Николова и Георги Енчев Режисьор е Василена Радева.
Както писа БТА, първата среща с публиката беше в Плевен на 8 септември.
"Алек и Стоян имат помежду си чудна химия – винаги с хумор и самоирония, но с уважение и с истинска топлота един към друг - като братя… Един ден ме помолиха да опитам да помисля нещо за тях. Бяхме седнали в едно кафе на пл. „Св. Седмочисленици“. Казах им, че няма как да го направя - не пиша по поръчка, ужасно зает съм и т.н… Обаче, още докато бяхме заедно, нещо в тях необяснимо ме провокира и когато се прибрах у дома, започнах да пиша пиесата. На следващата сутрин ги поканих да се видим у нас - бях написал повече от 20 страници. Дойдоха, седнахме на масата и започнаха. И когато свършиха написаните страници, вдигнаха въпросително погледи към мен с думите: „Какво става по-нататък?“, разказва Захари Карабашлиев.