Пандемията пренасочи трафикантите на хора към интернет и социалните мрежи, според експерт

При пандемията, заради изолацията, трафикантите на хора се пренасочиха и започнаха активно да набират своите жертви чрез интернет и социалните мрежи, каза днес Димитър Василев, секретар на местната комисия за борба с трафика на хора във Варна.
Той бе сред участниците в инициативата „Поход на свободата“, посветен на Европейския ден за борба с трафика на хора, 18 октомври. Организатор на кампанията е фондация „А21-България“. В крайморския град ѝ партнират общинската дирекция „Превенции“ и фондация „SOS - семейства в риск“. В Похода се включиха ученици от 11 варненски училища, в които има разкрити клубове за превенция на трафика на хора.
Основната цел на инициативата е да насочим вниманието на обществото към този тип престъпления, които до голяма степен все още остават скрити, обясни Василев. Той уточни, че жертви най-често стават млади хора заради липсата на социален опит, желанието за бързи печалби, недостига на информация. По думите му има злоупотреби и с възрастни хора, които трафикантите принуждават да работят или да просят.
Във Варненските училища се работи много по темата за безопасността в интернет, каза още Василев. По думите му младите хора имат самочувствието, че знаят много, но не осъзнават рисковете и се подлъгват по различни примамливи обяви за работа или покани за запознанства, без да са наясно кой всъщност стои отсреща.
Най-често жертви на трафика стават млади момичета, които биват подлагани на сексуална експлоатация, допълни Анна Николова, управител на фондация „SOS - семейства в риск“. По думите ѝ обикновено жените са от уязвими бедни групи. Вербуването им става по два основни начина – чрез влюбването им в потенциалния трафикант и с обещания за богат живот или брак в чужбина, обясни Николова. Според нея обичайната практика е жертвата да стане силно зависима, да бъде обвързана емоционално и финансово, и след това принудена да оказва сексуални услуги срещу заплащане.
В страната има само три защитени жилища за жертви на трафик на хора, каза още Николова. Те се намират във Варна, Бургас и София. Фондацията управлява тези във Варна и София, като едното жилище е с 4, а другото – с 10 места за настаняване. Когато местата не стигат, на помощ идват кризисните центрове в страната, които са около 8 за пълнолетни хора, каза още Анна Николова.
Тя уточни, че във фондацията всяка година постъпват средно по 15 сигнала от и за жертви на трафик на хора. От тези, на които се оказва подкрепа дългосрочно, единици се връщат под влиянието на трафиканти и сводници, каза Николова.  И допълни, че мерките имат ефект, защото се работи комплексно и са ангажирани много институции.