Село Воденичарово се намира на 33 километра от областния град. Заселването му датира от 1642 година. Първите заселници са родовете Мандраджиеви и Ханчичиета. Двата рода - фамилии, са обитавали седем къщи. Селото се е наричало Дермен маиля (на български - воденична махала), тъй като по течението на реката е имало седем воденици. До 1956 година населението е наброявало 287 жители. Оттогава обаче населението силно намалява и в момента населението е под сто души и се състои предимно от възрастни хора.
През последните години обаче, макар и само за почивните дни, започнаха да се връщат по-млади хора и да възстановяват къщите на предците си“, отбеляза Виолета Иванова.
Именно по тази причина тази година тя е решила да възстанови традицията на празника, който във Воденичарово не е отбелязван от 60-те години на миналия век. Иванова разказа, че е срещнала подкрепа при организацията на празника от всички млади хора, на които е споделила идеята. „Жителите на съседното село Михайлово също са много отзивчиви и ни подкрепят“, допълни тя.
„Празникът ни е Петковден, защото тогава почитаме паметта на нашия местен партизанин и герой на селото Киро Милчев Дебенко, чийто паметник се намира в центъра на селото“ посочи Иванова и разказа, че Дебенко е убит при сражение на Петковден през 1943 година, а тялото му е заровено в пясъка, за да не могат да го намерят близките му. Жителите на Воденичарово го намират и го прибират в родното му място, а днес там има издигнат негов паметник.
Село Воденичарово е едно от петте населени места в община Стара Загора, в което няма читалище. Виолета Иванова подчерта, че създаването на такова е един от основните приоритети. Тя смята, че възстановяването на традицията за отбелязване на празника на селото е една много добра инициатива, която обединява хората. Иванова изрази надежда все повече млади хора да се прибират там и в селото „да се запази животът и българщината“.
Утре празникът на село Воденичарово ще започне с водосвет и с тържествено слово на кметския наместник. След него за жителите и гости на населеното място е подготвена програма с танцови и музикални изпълнения. Иванова смята, че възстановяването на традицията за отбелязване на празника на селото е една много добра инициатива, която обединява хората. Иванова изрази надежда все повече млади хора да се прибират там и в селото „да се запази животът и българщината“, а честването на празника отново да се превърне в традиция.