Събитието е организирано от Център за изследване на демокрацията, FACTCHECK.BG и Асоциация на европейските журналисти – България.
Галев отбеляза, че дезинформацията и пропагандата е използвана или промъкваща се в политическия дебат изключително важна тема и е ключова за това какво става в медийното пространство в момента.
Когато през 2015 г. започнахме да анализираме руското икономическо и политическо влияние в Европа, темата за дезинформацията и пропагандата не беше ключова нито за българските институции, нито за европейските, дори и за американските. Тогава разработихме нашата методика, която досега е приложена в повече от 15 държави от Европа, за измерване на това, което наричаме руско политическо и икономическо влияние и как Кремъл използва икономическото си присъствие, за да влияе върху вземането на решения на национално ниво, заяви Галев.
Той обясни, че от 2015 г. до днес поредицата, която Центърът нарича „Кремълският наръчник“, разкрива и как руското правителство успява да се възползва от проблемите при доставянето на съдържание, намаляващата медийна грамотност и свобода на медиите, слабото прилагане на регулациите за прозрачност на медийната собственост, за да засили влиянието си в Европа.
По думите му ефективността на информационното влияние зависи от много други фактори, освен от наличието на икономически и финансови активи, като политико-икономически и социални. Сред тях са и факторите, които спомагат за завладяването на държавата и медиите като неефективни регулаторни контролни институции, скритото финансиране, подчерта Галев.
Един от анализите ни показва, че руското икономическо и политическо влияние, коорпоративното участие в медийните сектори, включително и в България, на свързани с Русия бизнеси корелира със засилващата се антизападна и антидемократична пропаганда, която се разпространява в медийното пространство, включително в социалните медии. Значителна част от прокремълската дезинформация се произвежда, разпространява и подкрепя от местни медии или политически и икономически субекти, които служат за посредници или усилватели на информационното влияние на Кремъл, каза още той.
По думите му мотивите на тези медии могат да бъдат различни. Има медии, които са официално притежавани от руската държава, медии, които имат явни или срити връзки през собственост и управление с проруски, има медии, които имат силен уклон към разпространяване на проруски позиции или към антизападна и антидемократична дезинформация, обясни той.
Галев отбеляза, че около 2015 година стратегията на Русия се е променила и Кремъл е започнал да възпроизвежда все повече наративи.
Доц. Ралица Ковачева, главен редактор на Factcheck.bg, добави, че това е дълбок и структурен проблем, който имаме в българската медийна среда, и който прави работата по откриването на дезинформацията още по-трудно. Един път става дума за умишлено и целенасочено разпространение на невярна или подвеждаща информация, втори път за усилване на кремълския разказ. От трета страна- за една нискокачествена среда, съставена от огромен брой копипействащи уебсайтове, в които не може да се хване дирята на нещо откъде тръгва и къде се разпространява.
Тук имаме играта наратив срещу наратив. Лошите печелят поради количеството информация – дезинформация и пропаганда, които споделят, отбеляза тя.