Състезанието се организира за първи път от Националния дарителски фонд „13 века България“ в партньорство с администрацията на президента на Република България. Журито е било в състав проф. д.н. Пламен Антов от Института за литература на БАН, Милена Димитрова - главен експерт в кабинета на вицепрезидента Илияна Йотова, и Явор Койнаков, главен експерт в Държавен културен институт към министъра на външните работи.
Материалното изражение на наградата представлява отпечатването на отличените творби в България от Университетското издателство „Свети Климент Охридски“, като НДФ „13 века България“ финансово обезпечава материалите и консумативите за всяка една от тях в размер до 3000 лв.
В предишен материал БТА представи отличената с първа награда в раздела за проза Здравка Владова-Момчева от Великобритания със сборника разкази „Кръстопътища и острови“. Сега от екипа на НДФ разказват за спечелилата наградата за поезия Донка Димова, автор на стихосбирката „На границата. Поезия в пукнатината“.
В мотивационното си писмо за участие в конкурса Димова пише: „Всеки е обградил собствения си личен комфорт със страх – като с бодлива тел, изплетена от предразсъдъци и вярвания. Но ако позволим границата да стане място на срещи, а не място на раздели, между бодливата тел може да разцъфнат цветя. Надеждата покълва във всяка пукнатина в границата, колкото и малка да е тя. Стихосбирката ми се занимава със социалните граници, с онова, което може да се разбере като изкуствена разделителна линия между близко и далечно, между познато и непознато, между приемане и отхвърляне. Стихотворенията разказват за много близки до нас и в същото време много далечни фигури и образи. За бежанци, за самоубийства, за наркодилъри. В първата част на книгата „Бодлива тел“ тези герои хвърлят сянка върху нормалността на живота. Изображенията са обезпокоителни и повдигат въпроси. Тези въпроси са по-различни от обикновено: Кой се грижи за проблемните фигури на обществото? На кого му липсва лудостта? Крале ли са бежанците със златните наметала? Кой подменя безмълвната сянка в ъгъла? Пукнатината в границата е символ на „другия“, който прониква в идеалния свят на нормалността. Всички описани ситуации показват, че разделението е реално и оформя обществото. Стиховете са написани от перспективата на разказвач, който не участва пряко в действието. Първата част се определя от отрицателни образи като смърт, страдание, бягство, бедност. Те се отразяват на лирическия разказвач във втората част „Слънчеви зайчета“. Безопасната перспектива на наблюдателя е осветена, но тази светлина не е мирна, не носи топлина и надежда. Напротив, отражението на светлината е страховито, защото сянката и светлината са пряко свързани помежду си. Силни чувства като страхове, безсилие, недоверие, желания за самоунищожение изпълват окопите. В тази част вече няма място за далечно наблюдение. Заплахата се оказва съвсем близо и далечното страдание вече е тук. В третата част „Пропукана“ стихотворенията преминават от състрадателно към борбено настроение, придобиват смелост, самочувствие и надежда. Краят на книгата остава отворен, също толкова отворен, колкото и повдигнатите въпроси или развитието на обществото. Читателят остава да търси лични отговори и пукнатини.
Мотивацията ми да пиша на тези теми е лична и дълбока. За мен поезията е изкуство, а целта на изкуството е да задава неудобни въпроси и да показва неудобни истини. Работя от много години като консултант и социален работник с хора на ръба на обществото. Тази работа промени светогледа и нагласата ми. Смятам, че тези хора, които се оказват от другата страна на границите, които аз съвсем реално срещам и обичам. Те също трябва да имат глас, образ, място в изкуството, заслужават го. Пиша стихотворенията си за тези реални герои, но се надявам историите ми да пропукат поне една граница и да порасне поне едно цвете в пукнатината.“
Донка Димова е родена в Бургас, там завърша немска гимназия. Пише стихове от дете. С произведенията си печели конкурса за младежка поезия „Искри“ на БНР. В родния си град е част от литературното студио „Митични птици“ на поетесата Роза Боянова. Публикува стихове в сборниците „Митични птици“, „Поезия от магическата къща“, „Парченце залез между пръстите“.
Завършила е и "Политология, европеистика и социална политика" в Бремен и Хановер. В Германия помага на хора в неравностойно положение, консултант е по социални и образователни въпроси, както и специалист по вътрешноевропейска миграция и право. От 2016 работи с деца и младежи, води курсове и кръжоци по творческо писане според метода на „Езиковите игри“ (Spiele mit Sprache). Публикува стихове в литературни списания като „Море“, „Слово“ и „Златорог“. През 2014 издава самостоятелна стихосбирка „Превод на ежедневието“, която печели награда на Община Бургас – плакет „Христо Фотев“. Твори и на немски език. Публикува в алманаха „Немска поетична библиотека“, както и в литературните списания „Колер“, „Етцетера“ и „Свободен Стих“. Активно участва в литературния живот в Бремен, организира литературни четения, част е от литературни фестивали, работи с творци от различни жанрове – театър, музика, изобразително изкуство, филм. Участва във Филмовия фестивал в Бремен. В началото на 2021 печели награда на Евангелската културна църква в Бремерхафен и неин стих е разпечатан в огромен мащаб, за да покрие един от църковните прозорци. В същата година текст на Донка Димова е озвучен в аудио-инсталация и огласява три дни центъра на Бремен. Стиховете й са превеждани на няколко езика. „На границата. Поезия в пукнатината“ е втората ѝ самостоятелна стихосбирка.