Извършено е геофизично проучване на крепостта „Коваческо кале“ край Попово

Извършено е геофизично проучване на крепостта „Коваческо кале“ край Попово, което допълва и разширява резултатите от дългогодишните теренни проучвания на крепостта. Научен ръководител на археологическите разкопки е доц. д-р Олег Александров от Великотърновския университет, зам.-ръководител – Симеон Станчев от Историческия музей в Попово, а изпълнител на геофизичното изследване – инж. д-р Никола Тонков от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, съобщи директорът на музея в Бялото градче Владимир Иванов. 
Целта на метода е чрез недеструктивни способи да бъдат добити сведения за уличната система и изобщо планировката на крепостта, т.е. за разположението на основните й сгради. Предвид дебелината на културните напластявания, е използван метода на електросъпротивителната томография, позволяващ стратифициране на пластовете в значителна дълбочина, обясняват специалистите. Основната причина при избора на този метод е възможността да се достигне до останките от главните сгради още от първия строителен период на крепостта, които обикновено се намиран под значителен пласт рушевини, което прави тяхното засичане с други подобни методи невъзможно. Извършени са 21 профила с дължина от над 30 метра в няколко сектора. 
Дори само дотук обемът от извършена теренна работа превръща „Ковачевско кале“ в най-широко изследвания археологически обект в България за 2022 г., коментира директорът на културната институция  Иванов. Както БТА съобщи, дейностите се осъществяват по проект,  изцяло финансиран от Министерството на културата по предложение на Общинския исторически музей в Попово.
Според екипа на музея, резултатите са повече от впечатляващи. Получените чрез метода на електросъпротивителната томография стратиграфски профили дават информация за няколко неизвестни или само предполагаеми до този момент улици във вътрешността на крепостта. Нещо повече – почти в централната част на селището се констатира широко свободно пространство, което в голяма степен може да бъде определено като централния площад на укреплението.
С още по-голямо значение е откриването на напълно неизвестна сграда, разположена на малко възвишение от южната страна на площада, в близост до разкритото през 1999-2000 г. малко езическо светилище. Тя е с голямо преддверие и значителни размери. Всички известни досега и придобити чрез геофизичния метод данни за нея (централно разположение на високо място в близост до главния езически храм, значителни размери и наличие на преддверие) сочат, че с голяма доза сигурност става дума за централната административна сграда, в която своята дейност е извършвал управителя на крепостта.
Регистрирането на структурата дава много перспективи и надежди на археолозите, че бъдещите археологически проучвания на това място ще дадат много ценни данни. Очакванията са тук да се попадне на официални надписи върху каменни плочи, които да отговорят на един от най-важните въпроси какво е било името на крепостта през Античността.