Той отбеляза, че важно значение имат и научните резултати, които са насочени към пряко приложение в практиката. През изминалата година са издадени или са в експертиза 47 патента и 25 полезни модела. БАН е водеща организация в два центъра за върхови постижения и в четири центрове за компетентност, както е и водеща организация в четири национални програми. Една от тези програми започна през тази година и е насочена към развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина. Използването на експертния потенциал на Академията за подготовката на стратегически документи и политики, за решаването на общественозначими проблеми, е заложено в нейната мисия, подчерта акад. Ревалски.
През 2022 г., освен политиката за повишаване на възнагражденията на академичния състав, БАН е заделила в централизирания си бюджет средства за реализиране на проекти, които позволяват привличане на млади учени в институтите на Академията, за подпомагане на наши колеги, пострадали от войната в Украйна, за стимулиране на издателската дейност и за организиране на престижни международни форуми, каза акад. Юлиан Ревалски.
Той подчерта, че в престижните класации на Станфордския университет в първите два процента са 52-ма учени от Българската академия на науките. И тази година с гордост може да заявим, че най-много учени, носители на Националната награда "Питагор" за наука, са от БАН. С увереност може да твърдим, че в световното научно пространство Българската академия на науките заема достойно място със своите фундаментални изследвания и с научноприложните си постижения, които създават нови модели за иновационно развитие, заяви председателят на Академията.
Акад. Ревалски подчерта, че БАН е и авторитетен духовен център, който активно утвърждава и популяризира българската култура у нас и в чужбина, и усилено работи за изграждането на морални, нравствени и естетически ценности в съвременното българско общество.
На честването беше съобщено, че са получени позравителни адреси за 153-годишнината на БАН от президента, от министъра на иновациите и растежа, от главния прокурор, от ректорите на Софийския и на Русенския университет, от ректори на други университети и организации.
Слово на тема "Българска академия на науките - 153 години история" произнесе акад. Светланка Куюмджиева, в което тя акцентира върху основни факти и постижения в 153-годишнината история на БАН. Тя припомни, че Академията дава на България първия досег с новите постижения в съвременната наука.
От БАН започва развитието на атомната физика, на атомната енергетика, на оптоелектрониката, на лазерните и компютърните технологии. В БАН се осъществява и първата връзка със световната мрежа, наши звена са и в основата на българското участие в изследването на Космоса. В Академията се прави мониторинг на сеизмичната обстановка и на околната среда, дават се също становища по важни национални въпроси за развитието на обществото и държавата, отбеляза акад. Куюмджиева.
На тържественото събрание бяха обявени носителите на Наградата на БАН за журналисти за 2021 г., както БТА съобщи по-рано днес. Репортерът от дирекция "ЛИК" на Българската телеграфна агенция (БТА) Ирина Симеонова получи Наградата на Българската академия на науките (БАН) за журналисти за 2021 г. в категорията "Онлайн медии, информационни агенции и интернет медии".
Наградата на Ирина Симеонова й беше връчена от председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски на тържественото събрание за 153-годишнината от създаването на Академията. На тържестевеното събрание присъства и генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, който също е носител на Наградата за журналисти на БАН.
Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД), учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Това е едно от върховите събития през Българското възраждане наред със създаването на първото българско читалище в Свищов и учредяването на Българската екзархия. Неговата цел, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина.
Първият председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.