Ненов е доцент в Norwegian Business School и е икономист и съветник в Норвежката централна банка. Възпитаник на Националната Априловска гимназия в Габрово, с множество публикации в международни икономически издания.
Пред БТА Ненов уточни, че говори от собствено име и не ангажира с вижданията си Експертния съвет, както и Норвежката централна банка.
По думите му страната ни изостава по реален ръст на икономиката от страни като Хърватия и Румъния, което ако продължи още едно десетилетие, ще представлява риск за развитието на държавата. Ненов се обяви за това страната ни да стане член на еврозоната, защото "вече е "закачена" за паричната политика на ЕЦБ чрез валутния борд".
Какъв е погледът на експерта по отношение на плоския данък и това как ще се отразят увеличените лихвени проценти у нас на жилищния пазар, следва в интервюто:
- Каква е текущата "снимка" на българската икономика?
- Според актуалните сезонно изгладени данни на Евростат, през второто тримесечие на 2022 г. реалният БВП на България е нараснал с около 4 процента спрямо второто тримесечие на 2021. Това е съпоставимо, но леко по-ниско от ръста на БВП за същия период за целия Европейски съюз, който е около 4,2 процента. Това е доста по-ниско от ръста за същия период на съпоставими държави като Хърватия (7,8 процента) или Румъния (5,3 процента). Същевременно, годишната инфлация към август месец е 17,7 процента (по данни на НСИ - бел. ред.). По хармонизирания индекс на потребителските цени, който позволява сравнение с други държави от ЕС, годишната инфлация е 15 процента спрямо 10,1 процента за ЕС. За Хърватия и Румъния тези стойности са съответно 12,6 процента и 13,3 процента. Следователно, реалният БВП на България расте по-бавно от средното за ЕС и съпоставими държави от ЕС, докато инфлацията в България е доста по-висока от инфлацията в ЕС и съпоставими държави от ЕС. Това навежда на две заключения за българската икономика. Първо, потенциалният БВП на България, който измерва дълготрайния икономически потенциал за растеж и изключва флуктуации, породени от бизнес цикъла, е по-нисък от този в съпоставими държави като Хърватия и Румъния. Това, за съжаление, потвърждава тенденциите от десетилетието преди ковид кризата. Второ, ценовият натиск в България е много по-силен в съпоставими части от бизнес цикъла на други държави.
- Какви са рисковете и предизвикателствата пред страната?
- Отговорът ми на предишния Ви въпрос задава донякъде предизвикателствата и рисковете пред страната. Основното предизвикателство е страната да увеличи потенциалния ръст на БВП поне до нива на съпоставими държави като Румъния и Хърватия. Основният риск е, ако потенциалният ръст се запази трайно нисък и в следващото десетилетие.
- Какви са очакванията ви за развитието на националното стопанство през 2023 г.?
- Очаквам ръстът на БВП да се забави спрямо ръста през 2022 г. По принцип е много трудно да се прогнозира инфлацията, особено в настоящата ситуация на ценови шокове на енергоносители и други суровини.
- Бюджетен дефицит или балансирани публични финанси - кое е по-добре за развитието на икономиката и благосъстоянието на гражданите?
- По принцип поддържането на структурни бюджетни дефицити, т.е. дефицити дори в условия на сравнително силен икономически растеж и експанзия на икономиката, е неустойчива икономическа политика, която води до нуждата от силна фискална консолидация в определен момент или чрез намаляване на разходи, или чрез увеличаване на данъци. И двете алтернативи намаляват благосъстоянието. Следователно трайни структурни бюджетни дефицити трябва да бъдат избягвани.
- Къде е съсредоточен най-големият конкурентен потенциал на българската икономика? В кои сектори са необходими реформи?
- Това е въпрос, към който бих искал да се върна, след като направя анализ на фирмената продуктивност в основни сектори на българската икономика. Това е един от моите лични приоритети при работата на Експертния съвет по икономически анализи.
- В последната си мисия тази година МВФ препоръча преглед на данъчното облагане и по-специално на "плоския данък". Каква е вашата позиция по темата?
- Ефектът на плоския данък върху неравенствата в обществото е факт, с който повечето икономисти биха се съгласили. Относно ефекта върху икономическата ефективност и общото ниво на благосъстояние в обществото - тук нещата са по-сложни. От една страна, плоският данък води до намаляване на стимулите за работа на работещи с ниски доходи в сравнение с прогресивна форма на данъчно облагане. От друга страна, той засилва стимулите на работещи с високи доходи. Кой от тези два ефекта е доминиращ, е емпиричен въпрос. По принцип, в други държави работещите с високи доходи реагират по-слабо на увеличение в данъците, в сравнение с работещите с ниски доходи. Какви са ефектите за България обаче, не са оценени. За радост, някои от моите колеги в Експертния съвет за икономически анализи имат вече разработки по този въпрос и биха могли да дадат становище по точно този въпрос в бъдеще.
- Трябва ли България да се присъедини към еврозоната?
- България вече е "закачена" за паричната политика на ЕЦБ чрез валутния борд. От друга страна, в момента страната няма никакво влияние върху тази парична политика. От тази гледна точка, присъединяването към еврозоната би имало положителен ефект. Има и други ползи, свързани с подобряване на банковия надзор, на системната стабилност на финансовата система, на репутацията на страната в ЕС.
- Как смятате, че ще се отрази повишаването на лихвените проценти от страна на ЕЦБ върху кредитирането у нас и жилищния пазар?
Тъй като паричната политика на ЕЦБ е и парична политика на България поради фиксирания курс на лева спрямо еврото, очаквам лихвените проценти по кредитирането в страната да се увеличат.