Предложили сме на нашето външно министерство България също да прецени плюсовете и минусите да се присъедини към тези страни членки на ЕС, които безусловно искат даване на статут на кандидатка, каза Йотов, допълвайки, че Босна може да получи такъв статут до края на годината, “защото тази идея набира критична маса и все повече тежи”.
По думите му статутът на страна кандидат би бил един много силен политически стимул за Сараево на фона на разочарованието сред местните политици и обикновените хора след решението на Европейската комисия през юни Украйна и Молдова да получат такъв статут, а Босна – не.
Ние много плътно се придържаме към решението на Комисията от 23-24 юни, че ЕС е ангажиран с членство и подготовка за членство на Босна и Херцеговина, само че това, което иска Комисията, е напредък по 14-е приоритета, които те им бяха дали като условия, каза посланик Йотов.
Той допълни, че според местните политици тези 14 приоритета могат да бъдат изпълнени постепенно, чрез разблокиране на системата, получаване на статут на страна кандидат и продължаване на ангажимента на ЕС с Босна и Херцеговина.
През 2019 година Европейската комисия определи 14 ключови реформи в областта на демокрацията, върховенството на закона, основните права и реформата на публичната администрация, които Босна трябва да изпълни, за да бъде препоръчана за започване на преговори за присъединяване.
Що се отнася до подготовката за членство на страната в НАТО Босна и Херцеговина се отнася много сериозно, като страната работи по план, изготвен от правителството, каза посланик Йотов.
Той коментира, че вероятно Босна ще въври по-бързо по пътя на евроинтеграцията чрез даването на статут на страна кандидат, отколкото по пътя към членство в НАТО, тъй като “членството в ЕС е консенсусна задача на политиката на Босна и Херцеговина”, а членството в Алианса не се подкрепя от Република Сръбска, която е част от Босна.
Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна през 1995 година, страната е съставена от две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Посланик Йотов определи отношенията между България и Босна и Херцеговина като отношения на приятелство и сътрудничество. Той очерта икономиката, туризма и културата като области със съществен потенциал за развитие и в тази връзка изтъкна необходимостта посолството в Сараево да има търговско-икономически съветник и да бъде открит български културно-информационен център в босненската столица.
През 2015 година България и Босна подписаха споразумение за сътрудничество, което предвижда създаване на смесена комисия за икономическо сътрудничество, която обаче засега все още не е сформирана. Тук голяма роля изигра и ковид пандемията, която до голяма степен замрази двустранните инициативи. Трябва да успеем да активираме това споразумение, да се създаде комисия и тя да започне да заседава в Сараево и в София и да набележи конкретни стъпки за повишаване на двустранния стокообмен, каза посланик Йотов.
Той подчерта, че България има положително търговско салдо с Босна, а стокообменът от началото на годината е нараснал с около 12 на сто. Босна и Херцеговина проявява интерес към българската химическа и хранително-вкусова промишленост.
По думите му има значително съживяване на взаимния интерес в областта на туризма след ковид пандемията. Много български туристи започват да посещават Босна и много босненци търсят информация от посолството за пътувания в България, особено до българското Черноморие.
Има подготвен меморандум за сътрудничество в областта на туризма от двете министерства и се очаква благоприятно посещение в една от двете страни, за да бъде подписан, каза посланик Йотов.
В тази връзка обаче той изтъкна необходимостта от подобряване на транспортната свързаност между двете страни, тъй като няма дори пряка автобусна линия между София и Сараево, а за целите на туризма чартърните полети през лятото биха били добро решение.
Други области, в които посланик Йотов вижда възможности за развитие, са хранително-вкусовата промишленост, металообработване, дървообработване и особено строителството, където много проекти се изпълняват с европейски средства и български фирми с опит в този сектор могат да участват в търговете и да ги печелят, тъй като дават обикновено изгодни оферти.
Посланик Йотов допълва, че в областта на културната също има големи възможности за развитие, като посолството вече има традиция в това отношение и си сътрудничи с Държавния културен институт към МВнР по редица проекти, чиято цел е популяризирането на България. Един такъв успешен проект е била изложбата в Сараево по повод Деня на българската дипломация – 19 юли, а през ноември в град Бръчко ще бъде открита друга изложба, посветена на толерантността и общото културно-историческо наследство на Балканите.
В Бръчко ще имаме и проект по българската Официална помощ за развитие, сравнително нов инструмент на нашата външна политика, но с много голяма видимост, съобщи посланик Йотов.
По думите му досега има около осем проекта, реализирани по тази програма, а за тази година на МВнР са предложени три проекта на местни бенефициенти – по един от Мюсюлманско-хърватската федерация, от Република Сръбска и от Бръчко, областта, която не е включена в двете съставни части на Босна.
Коментирайки българската общност в Босна посланик Йотов отбеляза, че тя не е голяма, като това са предимно хора със смесени бракове, служители в международни институции, както и около 120 души от българския военен контингент във военната мисия на ЕС в Босна “Алтея”. Обикновено се обръщат към консулската служба на посолството с искане за регистриране на деца, пълномощни, подновяване на документи.