ЕК оценява напредъка на Босна и критикува Турция в проектодокладите си за напредъка, които ще публикува днес

Европейската комисия оценява, че Босна и Херцеговина е постигнала изненадващо голям напредък в политиката на реформи и ще препоръча на държавните и правителствените ръководители на страните членки на ЕС да ѝ предоставят статут на кандидатка възможно най-скоро, твърди германският вестник "Велт", цитиран от Танюг.
Позовавайки се на доклада за напредъка, който ще бъде представен днес, вестникът съобщава, че е установено, че Босна и Херцеговина все още не е изпълнила всичките 14 необходими реформаторски приоритета, но е постигнала "значителен" напредък.
Подобно на Украйна и Молдова, които получиха статут на кандидатки на 23 юни, Босна и Херцеговина все още трябва да изпълни редица цели за реформи, преди преговорите за присъединяване да могат действително да започнат с отварянето на преговорните глави. Въпреки това, като официален кандидат за присъединяване, страната ще получи голяма финансова подкрепа от Брюксел в рамките на така наречената предприсъединителна помощ.
За разлика от Босна и Херцеговина, според"Велт", докладът на Комисията за напредъка на Турция е много критичен.
Преговорите за присъединяване с Турция все още се характеризират с безизходица. Турция не е обърнала негативната тенденция на отдалечаване от Европейския съюз. Има сериозно изоставане в областта на демокрацията, върховенството на закона, основните права и независимостта на съдебната система. Диалогът по тези въпроси остава неразделна част от отношенията между ЕС и Турция, се посочва в проекта.
В проектодоклада на Европейската комисия, който предстои да бъде оповестен днес, видян от радио Свободна Европа, се оценява, че Република Северна Македония е умерено подготвена по почти всички критерии, съобщи МИА. В икономическите критерии е посочен добър напредък, а в синхронизираността на страната с европейската външна политика и политиката по сигурността има много добър напредък.
Според части от проектодоклада, публикувани от Радио Свободна Европа, правителството и парламентът на Черна гора не са успели на практика да демонстрират ангажираност по отношение на програмата за реформи, предаде черногорската новинарска агенция МИНА.
В документа се казва, че поляризирането на политическото напрежение, липсата на ангажираност между политическите партии и неуспехът да се изгради консенсус по ключови въпроси от национален интерес са продължили и са довели до падането на две правителства във вот на недоверие.
Отбелязва се също, че споразумението със Сръбската православна църква е оказало влияние върху политическата атмосфера и е предизвикало нарастване на напрежението.