С промени в закон се предлага от ЗОП да отпаднат поръчките за услуги на платформа за споделяне на видеоклипове

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) е публикуван за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации. Проектът цели да отговори на необходимостта от регламентиране на възможности за възложителите по закона по-ефективно и ефикасно да осъществяват целевите си информационни кампании за запознаване на още по-широк кръг от обществеността с политиките си в областта на дейността на всеки от тях чрез най-съвременните технологии в информационния сектор.
В мотивите на вносителите на проектозакона от Министерството на туризма се изтъква необходимостта от създаване на правно основание в Закона за обществените поръчки за изключване от приложното му поле на поръчки за услуги на платформа за споделяне на видеоклипове, които се възлагат на доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, включително услугите на социалните медии, при условията на европейските разпоредби.
С направеното предложение не се нарушават правилата за свободна и лоялна конкуренция при възлагане на обществени поръчки доколкото в специалната уредба в областта на аудиовизуалните услуги след измененията в правото на ЕС през 2018 г. и в националната уредба по Закона за радиото и телевизията през 2020 г. услугите на платформа за споделяне на видеоклипове, които се възлагат на доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, включително услугите на социалните медии, при които съществената функционална възможност е посветена на предоставянето на широката общественост на програми и/или генерирано от потребителите съдържание, са поставени в равностойно положение и в същия регулаторен режим както медийните услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги, които съгласно разпоредби от ЗОП са изключени от приложното поле на закона, се посочва още в мотивите.
По данни от официални и водещи източници, напр. Националния статистически институт (НСИ), Евростат, Агенция "Блумбърг" (Bloomberg), Агенция Statista (Statista) и др., използването на нови, съвременни и алтернативни източници за получаване и обмен на информация, търговски съобщения, продуктово позициониране, информационни кампании и др. нараства експоненциално на локално и глобално ниво, се посочва в мотивите на вносителите на проектозакона.
В тях се цитират данни на НСИ за 2021 г., според които населението в България използва интернет, вкл. чрез различни платформи, както следва: телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime, Messenger, Snapchat) – 63,4 на сто; участие в социални мрежи (създаване на потребителски профил, публикуване на съобщения или други дейности във Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и др.) – 60 на сто; размяна на съобщения в реално време (чрез приложения като Skype, Messenger, WhatsApp, Viber, Snapcahat) – 56,5 на сто; четене на сайтове за новини онлайн, вестници, списания – 54,4 на сто; намиране на информация за стоки и услуги – 45,7 на сто и др.
По данни от изследване на Евростат за статистически данни за използване на социални медии от икономически оператори, към юни 2022 г. над 80 на сто от същите използват активно различни платформи, като преимуществено се използват социални мрежи и специализирани уебсайтове за мултимедийна обмяна на съдържание.
Съгласно Statista потребителите на социални медии в глобален мащаб нарастват с около 500 млн. всяка година при изследван период от 2017 г. с прогноза до 2027 г., като за 2022 г. се отчитат 4.59 млрд. потребители.
Посочените процеси доведоха до някои съществени промени в посока на актуализиране на правната регулация на аудиовизуалните медийни услуги както на наднационално ниво в правото на Европейския съюз, така и в националната ни правна уредба, изтъкват вносителите на проектозакона.
Аудиовизуалните медийни услуги са предмет на регулация в различни евродирективи, се напомня още в мотивите.