Експозицията представя преоформен текстил от началото на XX век, при чието създаване са използвани везбени елементи от традиционно облекло от XIX век. Изработени като покривки, възглавници, чантички и друг тип текстил за декорация на дома, експонатите съчетават с особена художественост богатата везбена орнаментика на шевици от различни етнографски региони – Софийско, Самоковско, Дупнишко, Плевенско, Македония.
Създаването на прекроен текстил на основата на вторично използвани елементи от автентично облекло е част от общата европейска стилистика на сецесиона и увличането по “родното” наследство, характерно за първите десетилетия на XX век. В България интерпретацията на везбените традиции намира място в тогавашното градско облекло и в модерните сред интелектуалния елит през 20 и 30-те години т.нар “български салони” в градските домове.
В изложбата могат да се видят експонирани покривки със самоковска и дупнишка орнаментика, част от които са свързани със семейството на хаджи Вълчо от Банско – ктитор на Зографския и Хилендарския манастир, и сочен от някои изследователи за брат на Паисий Хилендарски. Показана са и уникални експонати, битували в семейството на Екатерина и Петко Каравелови. Чантичката, вероятно употребявана от тяхната дъщеря Виола Каравелова, е с апликирани върху черен фабричен плат части от колани от Софийско. От дома на Каравелови е и покривка за стол, в която хармонично са съчетани детайли от шевици от македонски ризи от района на Битолско и Прилепско.
Всички показани в изложбата експонати са част от колекции “Шевици” и “Тъкани” на Националния исторически музей.
Експозицията е реализирана като част от проект “Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията”, финансиран от Национален фонд “Култура”. Това е нейното четвърто гостуване извън Националния исторически музей.
Тя може да бъде видяна в залата за временни изложби на Историческия музей в Каварна до 10 ноември. /ИРС