„Надежда Кутева е художник, който е много тясно свързан с нашата национална традиция, с фолклора и с неговата обредност, а в последните десетилетия – и с християнската култура. За първи път може би се случва такова единодушие по отношение на това кой да получи наградата. Надежда Кутева е един художник, който много последователно през годините вървеше към изработването на свой собствен стил“, каза по време на събитието проф. Аксиния Джурова, председател на журито.
„За българския художник тази награда е мярка не само за най-високи творчески постижения, но преди всичко – възможност за съизмеримост с трайните и непреходни духовни истини. Тя е летописът, който пресъздава и пътя, и проблемите, и вълненията на няколко генерации български художници. Всъщност, развитието и постиженията на българската живопис са материализирани чрез автори и произведения, без които трудно можем да си представим историята на българското изобразително изкуство през последните 50 години“, коментира и кметът на община Самоков Владимир Георгиев.
Надежда Кутева е 39-ият носител на националната награда за живопис „Захарий Зограф“. Номинацията си тя получи заради изложбата „Небесни образи“, която е представяна в София и Стара Загора.
Картината на Надежда Кутева „Танц на смъртта“ остава във фонда на историческия музей в Самоков, след като художничката получи националната награда за живопис „Захарий Зограф“.
„Танц на смъртта“ е продължение на темата „Страшният съд“. Това е една тема, която сама се наложи за много художници – и не само – през последните години със събитията, които стават около нас. С тези жестоки медицински явления, които съсипват целия свят… Човек не може само радостни неща да рисува. Самите събития ти предлагат и налагат темите, върху които да работиш“. Това каза пред БТА Надежда Кутева за картината си.
По време на събитието в художествена галерия „Васил Захариев“ бяха наградени и лауреатите от детския конкурс за рисунка, провел се в рамките на националната награда. През 2022 г. той е посветен на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски и 260-годишнината от написването на „История славянобългарска“. Сред победителите в конкурса са Бориса Миланова, Асен Ангелов, Теодор Михайлов, Дария Веселинова, Кристиян Тодоринов и др.
„Наградата „Захарий Зограф“ е награда на един гений“, каза Надежда Кутева по повод отличието. Пред БТА тя коментира защо смята образа на дявола за благодатен, както и как си взаимодействат християнската култура и българският фолклор.
Г-жо Кутева, какво означава за Вас получаването на тази награда?
- Това е награда на един гений. Може би най-големият, макар че има много големи художници през 19 век. Но той е отгоре и неслучайно сам се е определял като най-големият художник в Османската империя. И това отсъствие на скромност е оправдано при него. Още повече като се има предвид колко неща е нарисувал той за ужасно краткия си живот. Той живее 43 години и всяко нещо, което е направил в Бачковския манастир, в Троянския манастир, в Рилския манастир, е действително докосвано от ръката на гений.
Така че наградата е едно много задължаващо нещо. Всеки художник може да се чувства нищожество пред Захарий Зограф. И добре, че са така добре запазени всички неща на Захарий Зограф, за да имаме едно мерило, към което със скромни сили да се стремим.
С какво се отличава картината „Танц на смъртта“, която избрахте да остане във фонда на историческия музей в Самоков?
- Ние я избрахме заедно с проф. Аксиния Джурова, която е един много голям познавач на християнското изкуство. Тя е много голям познавач на византийската миниатюра, на украсите на ръкописите, т.нар. озарени страници. И аз съм много благодарна, че тя прие заедно да изберем картина, която да остане тук в Самоков.
„Танц на смъртта“ е продължение на темата „Страшният съд“. Това е една тема, която сама се наложи за много художници – и не само – през последните години със събитията, които стават около нас. С тези жестоки медицински явления, които съсипват целия свят… Човек не може само радостни неща да рисува. Самите събития ти предлагат и налагат темите, върху които да работиш.
Казвате, че в периода на работата по изложбата „Небесни образи“ все по-интересен Ви става образът на дявола. Защо?
- Това е много благодатен образ. Той не е много разработван в иконографията, малко го има във фреските. На мен много ми допадна, защото си представяш някой, който ти ходи по нервите и започваш да си го рисуваш, както си искаш. И наистина, всички художници са го рисували.
Това е един прекрасен образ – грозен, но с крила. Има голямо поле за фантазията. Освен това, не сме всички чак толкова праведни. Във всеки от нас има по нещо дяволско и то е може би неукротимо. Така че наистина образът е всеобхватен.
Как си взаимодействат християнската култура и фолклорът, които са основни теми във Вашето творчество?
- Има едно преплитане на фолклора с християнството най-вече в нашата музикална култура. Има преплитане и преливане и в ритуалите. Например, нестинарският ритуал, който идва като обичай някъде от средна Азия, във времето става основен ритуал при празнуването на свeтиите Константин и Елена. След като император Константин става светия и се обявява празникът на неговото име и майка му Елена, нестинарството не само се прикачва към този празник, но става единственият ритуал, с който се празнува.
Религиозният и езическият момент се сливат при този християнски празник. И не само при него. Аз си позволих да сложа една сцена с мъжкото калоферско хоро, което се играе на Богоявление. Богоявление е един от най-големите празници в християнската култура. Празнува се в целия източноправославен свят.
Песните, с които мъжете влизат в река Тунджа, са стари като света. Въпреки това от всички фолклористи се знае, че това е един нов ритуал, защото той е само от няколко десетилетия. Но по всичко личи, че той ще остане навеки, защото става все по-желан, все повече хора отиват да се потопят в реката. Мъже главно, не само от Калофер, а от цяла България. И като че ли ролята на свещеника малко избледнява в разгара на този ритуал, който е наистина страшно вълнуващ. Но аз си позволих – работейки върху образа на Йоан Кръстител – да прехвърля действието от река Йордан към река Тунджа.
Какъв завет получихте от Вашия баща - Филип Кутев?
- Завет не ми е казван, но съм научила много от вкъщи и от дългите селски пътувания с него и с моята майка. Всичко, което правя, е от тях.
Надежда Кутева е родена в София. През 1971 г. завършва НХА в София. През 1981 г. специализира в Corcoran School of Art - Вашингтон, САЩ. Първата й самостоятелна изложба е през 1975 г. в София. Следват многобройни участия в международни биеналета на живописта и над 20 самостоятелни изложби в България и в чужбина, в това число и в залите на СБХ - на "Шипка" 6 и "Райко Алексиев", в Полша, Словакия, Париж, Виетнам, Япония, Нидерландия, Северна Македония, Сърбия, Германия.
През 1990 г. получава националната награда за живопис "Владимир Димитров-Майстора". През 2021 получава голямата награда на петото балканското квадриенале по живопис "Митовете и легендите на моя народ" за произведението си "Страшният съд“.