През август Москва заяви, че обмисля провеждането на ново заседание на комисията, както и евентуално възобновяване на преговорите за удължаване на договора - едно от малкото важни дипломатически споразумения, които остават в сила между Москва и Вашингтон, след като двустранните отношения достигнаха дъното заради конфликта в Украйна.
Договорът Нов СТАРТ от 2010 г. задължава двете страни да ограничат разполагаемите си стратегически бойни глави до 1550 и налага ограничения на системите за доставка като междуконтинентални балистични ракети, подводници и бомбардировачи, като всяка страна може да разполага с до 800 такива системи, пояснява "Дойче веле". Това споразумение включва също така и ангажимент на всяка от страните да допуска до 20 инспекции всяка година на територията си.
Но настоящата ситуация предоставя на САЩ "едностранни предимства", тъй като те на практика "лишават Руската федерация от правото да извършва инспекции на американска територия", се казва в изявление на външното министерство на Москва. Москва изтъкна факта, че заради западните санкции руските инспектори имат проблеми с влизането в САЩ и добави, че освен това руските представители в САЩ са изправени пред рискове за здравето поради нарастващия брой на заразените с КОВИД-19 там.
Споразумението за нов СТАРТ е последното от дългия списък с усилия за разоръжаване между двете водещи ядрени сили. През 90-те години на миналия век бяха сключени два договора СТАРТ. Но срокът на действие на СТАРТ-I изтече през 2009 г., а СТАРТ-II така и не влезе в сила. В резултат на това все пак беше сключено споразумение за последващи действия: Нов СТАРТ.
Още през 70-те години на миналия век САЩ и Съветският съюз подписват договори за разоръжаване, като например споразумението за ПРО от 1972 г., ограничаващо системите за противоракетна отбрана. Но през 2002 г. американците едностранно се изтеглиха от това споразумение, а през 2019 г., по време на управлението на президента Доналд Тръмп, Вашингтон се изтегли и от договора за наземните ракети със среден обсег на действие. През 2020 г. Тръмп обяви, че САЩ напускат договора за въздушно наблюдение "Открито небе", който се разглеждаше като мярка за укрепване на доверието. Така между двете страни остана само споразумението Нов СТАРТ.
Сега обаче бъдещето на това споразумение също е под въпрос. Срокът на действието му беше удължен едва миналата година за максимален период от пет години и той ще изтече през 2026 година. Но какво ще се случи след това?
Руският външен министър Сергей Лавров наскоро се оплака, че Вашингтон не е излязъл с никакво предложение за нови преговори. От своя страна президентът на САЩ Джо Байдън заяви през януари, че администрацията му е готова за преговори за последващо споразумение. Но, добави той, войната на Русия срещу Украйна е равносилна на атака срещу самите стълбове на международния ред. Байдън също така призова Китай да се присъедини към усилията за изготвяне на последващо споразумение по Новия СТАРТ.
Ядреният арсенал на Китай е значително по-малък от този на САЩ. Стокхолмският международен институт за изследване на мира (СМИИМ) изчислява в доклада си за 2022 г., че броят на китайските ядрени бойни глави възлиза на 350. Но институтът добавя, че Китай бързо наваксва. А предвид опасенията, които Западът изпитва от възможността за китайска инвазия в Тайван, не е изненадващо, че Байдън би искал да види и Китай на масата за преговори. Но и Пекин, и Москва в миналото са казвали, че френският и британският ядрен арсенал, наброяващи общо до 500 бойни глави, също би трябвало да бъдат включени в дневния ред.
По време на Студената война през 80-те години на миналия век общият брой на ядрените бойни глави в света по някои изчисления възлиза на около 70 000. По информация от СМИИМ настоящият им брой е малко под 13 хиляди. Но това намаление на броя на ядрените оръжия не предлага особена утеха поради техническия напредък на днешните оръжия в сравнение с предишните десетилетия. Съвременните ядрени оръжия са просто много по-точни и ефективни. А разработването на така наречените "мини-ядрени оръжия", които може и да не са в състояние да унищожат цяла държава, но за сметка на това осигуряват тактическо предимство, прави употребата на ядрени оръжия още по-вероятна.
В последния годишен доклад на СМИИМ се говори за "ясни индикации" от началото на 2022 г., че намаляването на световния ядрен арсенал, на което светът става свидетел след края на Студената война, "е приключило". Нещо повече: "Всички ядрени сили в момента правят всичко възможно, за да увеличат допълнително или да модернизират арсеналите си. Повечето от тези страни също така изострят тона на своята реторика, поставяйки ядрения си потенциал в центъра на военните си стратегии. Това е много тревожна тенденция", заключва докладът.