Еманюел Чекнаворян идва отново в София, този път като диригент

Еманюел Чекнаворян се завръща на сцената на зала "България", на 13 октомври, с концерт, посветен на неговия баща - големият композитор и диригент Лорис Чекнаворян, който в същия ден отбелязва своя 85 рожден ден, съобщават от Софийската филхармония.
След като през юни очарова българската публика като солист, този път той заменя цигулката с диригентска палка, за да представи, заедно със Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор, "Три пиеси от "Арарат сюита" от Лорис Чекнаворян, "Половецки танци" из второ действие на операта "Княз Игор" от Александър Бородин и "Картини от една изложба" от Модест Мусоргски.
Въпреки младостта си, музикантът вече е получил световно признание и е припознат за един от големите артисти на днешното време. Публиката и критиците са вдъхновени от неговите интерпретации, отличаващи се с дълбочина и техническо съвършенство. Radio Klassik Stephansdom разпознава и таланта му да комуникира с публиката и от 2017 г. му поверява собствено предаване - Der Klassik-Tjek.

Като най-младият резидентен артист в историята на легендарната зала "Музикферайн", Еманюел Чекнаворян създава свой собствен цикъл в богатите ѝ традиции през сезон 2019/20 г. През последните сезони все повече се фокусира в дирижирането и осъществява и диригентските си дебюти във виенския Концертхаус с Виенския камерен оркестър, оркестър „Тонкюнстлер“, Мюнхенския и Базелския симфонични оркестри. Той е обявен за изгряваща звезда на Организацията на европейските концертни зали, за "Голям талант" - на виенския Концертхаус, и е протежиран от фондацията "Орфеум" в Цюрих.
ЛОРИС ЧЕКНАВОРЯН
Лорис Ченаворян е написал 6 опери, 5 симфонии, хорови произведения, камерна музика, балетна музика, пиано и вокални произведения, концерти за пиано, цигулка, китара, виолончело и пипа (китайска лютня), както и музика за документални и игрални филми.
Композициите му се изпълняват от големи оркестри, сред които Лондонския симфоничен оркестър, оркестъра на Хале, Хелзинкската филхармония, Симфоничния оркестър на Техеран, Симфоничния оркестър на Йоханесбург, Симфоничния оркестър на Хайфа, Мексиканския симфоничен оркестър, перкусионни виртуози "Лондон", Перкусионен ансамбъл "Страсбург" и Английски камерен оркестър.
"КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА"
"Картини от една изложба" от Модест Мусоргски са сред най-цитираните и адаптирани творби. Днес съществуват над 60 адаптации за най-различни инструменти, състави и жанрове, сред тях за рок, траш-метъл, джаз-групи и пр., а цитати от нея има и в песен на Майкъл Джексън.
Повод за написването им става внезапната смърт на 39-годишния художник и архитект Виктор Хартман (1834-1873), считан за родоначалник на руския стил в архитектурата. Съмишленикът му - Владимир Стасов,  организира изложба от негови акварели и рисунки, които именно стават сюжетна основа на всяка една от пиесите в клавирния цикъл на 35-годишния Мусоргски. Те са посветени на Стасов и са в памет на Хартман. Написани са изключително бързо - за 20 дни през месец юни 1874. За този период Мусоргски пише: "Хартман ври, подобно на това как кипеше "Борис Годунов“ - мислите и звуците стояха във въздуха, преглъщам ги и преяждам, едва успявам да ги надрасквам на хартията… Иска ми се по-бързо и по-надеждно да ги направя. Моята физиономия се вижда в интермедиите. Считам го за удачно до момента".
Партитурата се състои от 10 картини, рамкирани от една тема, наречена "Разходка". Сюжетно тя олицетворява авторското присъствие на изложбата, а музикално – изпълнява ролята на интермедия. Според Стасов темата достатъчно конкретно описва поведението на автора: “това е композиторът, представил сам себе си по време на разходка, с движенията му наляво, надясно, като безцелен наблюдател, когато се приближава към картината; понякога радостното му изражение се помрачава при мисълта за починалия му приятел".
През 1922 Морис Равел оркестрира творбата по молба на Сергей Кусевицки, който я дирижира в Париж през 1923. И до днес този е най-популярният й вариант.