Нобелови награди за химия не са присъждани през 1916 г., 1917 г., 1919 г., 1924 г., 1933 г., 1940 г., 1941 г. и 1942 г.
Наградата е присъдена само на един учен 63 пъти, на двама - 25 пъти и на трима - 26 пъти. Двама души, Фредерик Сенгър и тазгодишният лауреат Бари Шарплес, получават Нобелова награда за химия два пъти.
Осем са жените, носителки на Нобелова награда за химия, като две от тях – Мария Кюри и Дороти Кроуфут Ходжкин, са получили наградата самостоятелно. Мария Кюри е носителка и на Нобелова награда за физика.
Най-младият лауреат е Фредерик Жолио-Кюри. Той получава наградата през 1935 г., когато е на 35 години. Отличен е заедно със съпругата си Ирен Жолио-Кюри.
Най-възрастният носител на отличието за химия е Джон Б. Гудинаф, който я получава през 2019 г. Тогава той е на 97 години. Гудинаф е доайенът на всички Нобелови награди.
Двама от лауреатите са били принудени да се откажат от наградата си. Адолф Хитлер забранява на Рихард Кун през 1938 г. и на Адолф Бутенанд през 1939 г. да получат отличията си. Изследователите са можели да получат своя диплом и медала по-късно, но не и паричната премия.
Нобеловият медал за химия е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява природата под формата на богиня, наподобяваща Изида, показваща се от облаци и държаща в ръце рога на изобилието. Воалът пред лицето й държи Геният на науката.