Тримата учени преди десетилетие печелят престижното израелско отличие "Волф" за физика, по което могат да се прогнозират бъдещите лауреати на съответната Нобелова награда.
Ален Аспе е роден през 1947 г. в Ажан, Франция. От 1965 г. до 1969 г. учи във Висшето училище в Кашан и в Парижкия университет, а от 1969 г. до 1971 г. е сътрудник в университета "Париж-Юг" ("Пари-Сюд"), където работи върху дисертацията си по оптика. След защитата й през 1971 г. той заминава за Камерун, където работи във Висшето училище в Яунде до 1974 г.
Аспе защитава докторска степен през 1983 г. в университета "Париж-Юг" в Орсе. Дисертацията му е на тема неравенствата на Бел.
Аспе е на 75 години. Той е професор в университета "Париж-Сакле" и в Политехническия институт в Палезо, Франция.
Нобеловият лауреат е известен със способността си да обяснява фундаментални аспекти на квантовото и механичното поведение на единични фотони, фотонни двойки и атоми. Той има значителен принос към разбирането на квантовия свят.
Ален Аспе е академик от Френската академия на науките, чуждестранен член на Националната академия на науките на САЩ и асоцииран член на Австрийската академия на науките.
Сред отличията му са наградата за квантова електроника и оптика (присъдена през 2009 г.) на Европейското дружество по физика и медалът "Нилс Бор", финансиран от ЮНЕСКО, с който е удостоен през 2013 г.
Американецът Джон Ф. Клаусър е роден през 1942 г. в Пасадена, предградие на Лос Анджелис, Калифорния.Получава бакалавърска степен по физика от Калифорнийския технологичен институт през 1964 г. и докторска степен от Колумбийския университет през 1969 г.
От 1966 до 1969 г. работи в Националната лаборатория "Лорънс Бъркли", Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" и Калифорнийския университет, където се занимава с експериментални изследвания на неравенствата на Бел.
79-годишният Нобелов лауреат е изследовател-физик в "J.F. Clauser & Assoc." в Уолнът Крийк, Калифорния.
Антон Цайлингер е роден през 1945 г. в Рид им Инкрайс, Австрия. От 1963 г. изучава физика и математика във Виенския университет, а през 1971 г. защитава докторска дисертация върху деполяризацията на неутрони.
Цайлингер изнася лекции в редица водещи западни университети.
От 1990 до 2013 г. ученият се занимава с експериментална физика в университета на Инсбрук и Виенския университет. В периода 2004-2013 г. ръководи Института за квантова оптика и квантова информация (IQOQI) към Австрийската академия на науките, а през 2013 г. става негов ръководител. През 2022 г. той напуска административната работа, за да се съсредоточи върху научните изследвания в IQOQI.
Световната експертна общност признава, че работата на Антон Цайлингер "поставя концептуалните и експерименталните основи на изследването на квантовата физика".
Австрийският учен е носител на редица престижни награди за научната си дейност. Сред тях са медалът "Исак Нютон" (2008 г.), Орденът за заслуги на Федерална република Германия (2009 г.) и други. Той е член на Националната академия на науките на САЩ, както и на Австрийската, Френската, Германската, Руската и Китайската академия на науките и на редица други изследователски организации.
Антон Цайлингер, който е на 77 годишни, е професор във Виенския университет.