Драгомир Дамянов Драганов е роден през 1958 г. в град Бяла.
Висшето си образование завършва в Икономически Университет, гр. Варна – „Управление на промишлеността“, магистър.
Член е на СДС от 1990 г., областен председател на СДС от 2015 г. и член на НИС от 2006 г.
Бил е заместник-кмет и изпълняващ длъжността кмет на община Бяла в периода от 1990 г. до 1995 г. От 2003 г. до 2007 г. е общински съветник в Община Две могили, а от 2007 г. до 2011 г. - кмет на Общината. От 2019 г. до момента отново избран за общински съветник в Община Две могили.
Успешен мениджър и предприемач в частния бизнес с утвърден, дългогодишен опит в областта на текстилната индустрия, хотелиерството и ресторантьорството, зали за спорт и здраве.
Бил е президент на ФК „Бенковски“ - Бяла и ФК „Филип Тотю“ - Две могили, както и член на управителен съвет на ФК „Дунав“ Русе.
Женен, с две деца и двама внуци.
- Г-н Дамянов, макар че сега Ви виждаме отново като кандидат на СДС за народен представител, всъщност развивате успешен бизнес през годините. Като управител на шивашка фирма „Жокей“ сте наясно с проблема с кадрите. Не е ли време някой вече да обвърже трайно професионалното образование с бизнеса?
- Това е една моя идея от 2000-та година. Имаше такива обучителни курсове към Бюрата по труда и сме преквалифицирали десетки шивачки и работници на търговия с хранителни стоки. Сега много малко хора кандидатстват за тези професии. Още тогава изявих желание в Средното училище в Две могили да се обособи такава паралелка, учениците да получават стипендии от фирмата, да идват два пъти в седмицата да карат практика при нас и след завършване на образованието да постъпят на работа. Не се реализира това, защото въпросът трябва да се реши на държавно ниво, а не на местно в даденото населено място. Училищата трябва да захранват реалния бизнес. Спомням си, когато навремето завършвах Механотеникум, бях разпределен в завод „Модул“ град Бяла за три години по специалността си и работих. В днешно време, това, което се случва, е грешка на образователната система, защото на практика ликвидираха професионалните училища. Сега всички искат да стават адвокати или икономисти, а много малко хора захранват тези професии, които дават поминък в дадена община. Отворен съм, готов съм да инвестирам в тези млади хора, но трябва да има методика и да се разработи за всяка област според потребностите.
- Да поговорим и за футбол… Той е неизменна част от Вашата визитка. Винаги сте помагал през годините по един или друг начин – и на Бяла, и на Две могили, и на Русе. Защо? Това страст ли е или някакъв вид мазохизъм да наливаш пари в отбори, които дори вече не съществуват…
- Още като ученик съм се занимавал с футбол, като състезател съм стигнал до „А“ група. Всеки човек си има хоби. Моето е спортът. Помагам не само на футбола. Възнаграждението си като общински съветник го дарявам на клуб по тенис на маса, на футболния клуб, на пенсионерските клубове в общината… Обичам да гледам футбол и нямам други пороци. Някои обичат хазарта, други алкохола, трети жените…. Моят „порок“ е спортът.
- Не е тайна, че имате стабилно семейство – съпругата Ви Янка, с която сте изградили бизнеса си, син и дъщеря, а вече и внуци… Какво мислят те за това Ваше приключение – политиката?
- Жена ми не е особено съгласна да се занимавам с политика. Защото едно евентуално мое отдалечаване ще натовари още повече нейната работа. В момента се допълваме, а при евентуалното ми избиране в парламента, трябва да изляза от управлението на всички фирми. Но все пак ме подкрепи в решението, защото аз съм вече навършил 64 години. На тази възраст искам да помогна на региона, колкото ми позволяват силите и възможностите. Ако това не се случи и не успея да направя нищо, ще се оттегля. За мен тази позиция не е самоцел и ако има някакво партийно решение, което да е в ущърб на региона – няма да се съобразявам, имам собствено мнение и не мога да кажа на черното - бяло.
Нашето семейство е постигнало всичко до момента с честен труд и никой не ни е помагал, а от политиката имам само неприятности, които са се отразявали на семейството ми и финансово.
- Споменахме, че имате двама внука. Често можем да Ви видим как ги разхождате… На какво ги учите?
- Първо трябва да уважават родителите си, бабите, дядовците, по-възрастните от тях. Уча ги на честност, почтеност – да не лъжат, да са възпитани, културни… и ги карам да поработват още от малки. Трудът възпитава. Каквито и малки да са отговорностите им, накрая получават възнаграждение за труда си.
- Защо смятате, че именно Вие трябва да сте човекът на русенци в парламента?
- През годините съм се убедил, че един ръководител трябва да може да казва „Не“. Докато политиците винаги увъртат – ще видим, ще проверим, ще проучим. В този смисъл съм постигнал това в съзнателния си живот. Аз съм конкретен и директен. Това, което не е по силите ми, не мога да поема ангажимент. Но това което съм поел като ангажимент – работя, докато стане.
- Като коалиционен партньор на ГЕРБ, сега пак сте на пето място в листата. Смятате ли, че имате шанс да влезете в парламента и как ще убедите русенци да гласуват за Вас?
- Видяхме, че партиите, които олицетворяваха протеста не бяха готови да поемат политическа отговорност и да решават проблемите на държавата и хората. А за мен това е основното. Те се провалиха, защото е много по-лесно да си опозиция и да критикуваш, отколкото да намираш правилните решения и да носиш политическа отговорност. За съжаление през този период ни управляваха хора, които дойдоха на власт като поредните спасители, но всички видяхме, че „Продължаваме промяната“ нямат нито нужния опит, нито умения, за да подобрят живота на българите. Напротив, свидетели сме на висока инфлация. Редица обещания не се сбъднаха – за пет моста над Дунав, за летище Русе, видяхме, че и така важния път Русе – Велико Търново бе спрян. Понякога не е достатъчно да си учил в престижен университет, може да си учил в България и да си по-успешен ръководител.
В 48-мия парламент трябва да се изгради доверие между и към институциите и да се очертаят няколко национални приоритета, за да може да измъкнем държавата от кризата. Неслучайно ниският рейтинг на институциите около 20-25% се отразява и на гражданите.
- Какъв е основният извод?
- Трябва да се раздаваш, да не се пестиш и да обичаш работата си. Тя е едно призвание. Можеш да бъдеш началник, но не можеш да бъдеш лидер. Началник може да бъде всеки за известен период от време, но да си лидер – това признание идва от обществото. В политиката по-малко трябва да мислиш за себе си, да пренебрегнеш егото си и да си отдаден на хората. Ако русенци искат да имат такъв представител в Народното събрание, призовавам ги да ме подкрепят с номер 24 и преференция 105!
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Парламентарни избори 2022