„Въвличането на гражданите трябва да е не само в етапа на описването на заданието, а и при оценката на края на проекта“, коментира арх. Явор Панев, който е организатор на международен архитектурен конкурс за центъра на Добрич. По думите му един проект се превръща в самоцелен, ако не е припознат от гражданите, които ще бъдат и бъдещи ползватели на изградената публична среда. За пример архитектът даде организирания от него конкурс, в който експерти в международно жури класират предложенията на първо, второ и трето място, след което жителите на Добрич ще могат да дадат обратна връзка за всяко от тях.
„Да, има риск, разбира се, гражданите да са по-консервативно настроени и да не подкрепят една иновация. Но по-интересното нещо според нас е ефектът на демокрацията. Вижда се експертната гледна точка, но от друга страна като възложител – в случая общината в Добрич, можеш да прецениш какво гражданите харесват. Дали тези три неща, които са степенувани на първо, второ и трето място, ще отговарят на техните потребности като бъдещи ползватели. И разбира се в крайна сметка отговорността за това какво ще се реализира си остава на възложителя, който е кметът“, казва Панев.
Идеята за организиране на дебат с обществеността подкрепи и Мартин Христов, заместник-председател на Камара на архитектите в България (КАБ). „Публичното пространство предстои да се полза публично и то трябва да бъде прието от цялата общественост. И тук е много важно форуми като този да организират представяне и изложение за това какво предстои да се случи с това пространство. Да могат хората да го разберат, да го приемат и да го искат в края на краищата. Защото сме свидетели на много примери, когато публичното недоволство е обръщало много добри проекти. И се е тръгвало в друга посока, защото тези проекти не са били добре презентирани и не са добре обсъдени и не са възприети от хората“, каза той.
В рамките на дискусията бяха представени добри примери от България, свързани с осветление и обзавеждане в градска среда. Сред тях бяха площадът във Враца, кътът за наблюдение на крайбрежната зона във Варна и проект за изграждане на елементи в градската среда в Бургас.
Главният архитект на Столична община Здравко Здравков представи Наредбата за градска среда, както и част от стандартите за публични пространства, които са в процес на разработване. Изискванията са свързани с настилките, градското обзавеждане и надписите в комплексите. „От историческия център към периферията трябва да бъдат наложени ясни правила така, че да се знае какви да бъдат съответните стандарти. Този стандарт би помогнал в писането на заданията, при създаването на самия проект и изпълнението“, коментира арх. Здравков.
По думите му предстои работа и по създаване на т.нар. „фасадни решения“. „За фасадите на ул. „Цар Иван Шишман“, „6-и септември“ и „Граф Игнатиев“ направихме огромни усилия с Националния институт за недвижимо културно наследство да съгласуваме абсолютно всички фасади – как трябва да изглеждат тези фасади, за да може да има един добър цялостен облик и да те отговарят на историческите характеристики на средата“, каза той. И допълни, че проектът предстои да бъде надграден и подобни решения да бъдат търсени още за бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“.
„В желанието да не се провокира огромно обществено напрежение при приемането на стандарта стана ясно, че тези насоки ще важат, когато се прави ремонт. Моето лично убеждение е, че трябва да сме малко по-смели“, каза още арх. Здравков и даде пример с изискване в Москва, според което фасадите в центъра трябва да се приведат в съответствие с даден стандарт в рамките на три години, а тези в периферията – в рамките на пет.
Осветлението в градска среда също бе сред обсъжданите теми в дискусията. Лальо Пенев и Росен Йовчев изброиха основни характеристики, които според тях имат значение за публичните пространства. Това са цвят на светлината, индекс на цветопредаване, енергоефективност, оптика и др.
Сред останалите участници в събитието бяха проф. д-р арх. Давчев, декан на Архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), арх. Георги Бачев, Галина Милкова, Моника Маринова и др.