По време на дискусията експерти от БАН и от технологичната компания Хуауей Технолоджис България обмениха опит и знания по теми, свързани с доверието в дигиталния свят, проактивно идентифициране на бъдещи киберзаплахи, биометрично защитено споделяне на ресурси в общността, дигиталното бъдеще с изкуствен интелект и управление на данни, “умни” градове, инфраструктура за високопроизводителни пресмятания. В нея участваха учени, представители на университети, бизнеса и неправителствени организации.
Събитието бе открито от чл.-кор. проф. Стефан Хаджитодоров, заместник-председател на Българската академия на науките, който отбеляза, че в Българската академия на науките има много експерти в тази област, работещи в Института за информационни и комуникационни технологии, Института по математика, Института по роботика. Живеем в много динамичен период, светът се променя почти всеки ден и изследванията в сферата на киберсигурността са от огромно значение за обществото, каза той и изрази надежда дискусията да бъде скромна стъпка към създаването на нови предпоставки за бъдещето на света, особено в сферата на публично частните партньорства.
Чл.-кор. проф. Светозар Маргенов от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН сподели, че изграждат уникална комплексна електронна инфраструктура, включваща Център за иновативни пресмятания и обработка на данни и Лаборатория за 3D дигитализация и микроструктурен анализ.
Доцент Златогор Минчев, директор на Съвместния център за обучение, симулации и анализ към Института по информационни и комуникационни технологии на БАН отбеляза, че темата за доверието в дигиталния свят е комплексно решение за идентифициране на сложни киберзаплахи.
Тор Салтвейт, експерт по кибесигурност в Хуауей Норвегия, сподели как изкуственият интелект променя днешния свят и даде примери за това. “Случаите, в които може да се използва изкуствен интелект, са почти неограничени. Той ще позволи по-ефективни изследвания чрез обработка на големи обеми от данни и ще позволи сложни симулации, които не са били възможни преди. А в личния ни живот ежедневните задачи ще бъдат опростени чрез интелигентни домове, интелигентни уреди, автономни превозни средства и добавена реалност", посочи Салтвейт.
“Университетите и научните институции споделят общност с огромен потенциал. През последното десетилетие беше направено много за подпомагане на сътрудничеството в тази общност – създадени бяха EduGAIN, eduroam, eduVPN.”, отбеляза д-р Олег Илиев от Лабораторията по телематика към БАН.
Постепенните инвестиции в цифрова трансформация нарастват всяка година, което позиционира цифровизацията като силен фактор за цифровата икономика и икономическия растеж. Дигиталната трансформация не е свързана само с представянето на нови технологии, но и с подкрепа за нейното развитие и разкриване на пълния й потенциал, отбелязват от БАН. /ИРС